Джулиет Мийд - Близки непознати

Артър протегна ръце към майка си, задъхвайки се от рев.

— Лия, защо не отидеш да си легнеш? Сигурно си изтощена.

— Не, благодаря. Точно сега не бих заспала. Както и да е, трябва да говоря с теб, Маги. Знаеш, че не обичам да държа устата си затворена и да премълчавам. — Маги се отпусна зад масата и Лия, която изведнъж изпита известно съжаление към господарката си, й сипа чаша кафе.

— Реших, че е време да напусна. Искам да се прибера вкъщи.

— Предположих — каза предпазливо Маги.

— Да, тази сутрин взех решение, това бе последната капка, не издържам повече. Виж какво, Маги, знам, че си затънала дълбоко, но това, което правиш просто не е честно към децата. Нямам намерение да оставам и да се правя, че не забелязвам нищо.

— Разбирам.

— Всъщност май не разбираш. Ясно ми е, че си имаш проблеми с Оливър. От онова, което Едуард Арейбин каза снощи, разбрах, че се е върнал вкъщи и спи с американката. Не бих искала да те оставям, когато си в затруднение, но като си решила снощи да свалиш тоя глупак, смятам, че е по-добре да се измитам. Не мога да разбера какво вършиш, а след снощи не ме и интересува. Лили и Артър имаха нужда поне от един родител, който да се грижи за тях. Какво си решила да правиш — да си размените съпрузите ли? Кой по дяволите ще гледа децата? Аз? Бог е свидетел, че ги обичам, но не мога да поема подобна отговорност. Разбираш ме, нали?

— Да, разбирам. Не беше честно от моя страна.

— Въпросът не е в това дали е честно, или не. Ти май си превъртяла. Какво, по дяволите, правиш, Маги?

Маги я изгледа с празен поглед.

— Не знам. Нямам ни най-малка представа. Каквото и да си мислиш, не съм свалила Гейб Макарти и не се чукам с него. Не знам какво прави Оливър. Чаках го да се обади.

— Е, вече се обади. Вторият път му казах, че си отишла на парти с Гейб и той направо полудя. Но не колкото аз бях полудяла. Затова, когато ме попита как са децата, казах му, че са болни. Съжалявам, Маги, но ми писна. Не искам да ти причинявам повече неприятности, но смятам, че всички се държите като деца и то лоши деца и на никого от вас въобще не му пука за истинските деца. Погледни Лили — тя не може да си обясни нищо. Цял ден се интересува къде е баща й, а снощи ме попита дали и ти не си ги изоставила. Смята, че тя е виновна, бедното мишле. Напоследък стана много затворена и потайна. Държи се като на четиринайсет, а не като четиригодишно дете. — Маги гушна Артър и започна да го люлее. — Поне това малко човече не проумява какво става, но Лили разбира. Е, казах каквото имах за казване, време е да си стягам багажа и да тръгвам.

— Кога искаш да заминеш?

— Колкото се може по-скоро. Трябва да се върна в Бокхемптън, да си прибера нещата и оттам на първия самолет — вкъщи.

— Добре. Веднага ще ти купя билет за Лондон. Дължим ти и билет за връщане до Австралия.

— Вярно, но ако това ще те затрудни, имам достатъчно спестени.

— Не е проблем. Ще ти купя билет. Ако не искаш да се връщаш в Англия, ще ти осигуря билет директно оттук, а Оливър ще ти изпрати нещата.

— Не, сама ще се оправя. Не обичам някой да върши работата вместо мен. Недовършените неща винаги ме дразнят.

— Разбирам те.

Лия се обърна с намерение да излезе от стаята, но размисли.

— Слушай, Маги. Трябваше да те предупредя две седмици предварително. Ако държиш, мога да си ги отработя. Не е чак кой знае какво. Ще ти дам възможност да се оправиш, а аз ще се прибера в средата на септември. Няма за къде да бързам. Не е чак толкова важно.

— Важно е. Щом си го решила, разбирам те, освен това не ми дължиш нищо. Ако изчакаш до утре, само докато извикам лекар, утре вечер ще те закарам до летището.

— Добре, съгласна съм.

— Благодаря ти, Лия. Много съжалявам.

— Не се тревожи.

Нямаше как, Маги събуди Гейб, за да й даде името и телефонния номер на педиатъра на семейство Макарти. Гейб се впусна в действие. Обикновено в Щатите хората не безпокоят лекарите на домашните им телефони и като правило никога в неделя, но Гейб помоли доктор Фейнстейн да дойде в Оук Ридж незабавно. Лекарят убеди Маги, че няма нищо страшно, с антибиотици децата щяха да се оправят, каза й да следи температурата им и ако имаше промяна, да му позвънят. Докато преглеждаше Лили и Артър, той си поговори с Гейб за Джейк и Кристи и за почивката им в Англия, а Маги се замисли колко лесно онова, което им се струваше нормално, спокойният им подреден живот се обръщаше наопаки от една най-проста размяна на къщите. След като лекарят си тръгна, Маги нямаше време, нито желание да разговаря с Гейб за предната вечер. Той усети промяната в настроението й и я остави на мира.