Джулиет Мийд - Близки непознати

— Маги, ще бъда в кабинета си горе, ако ти потрябвам за нещо. Извикай ме, ако състоянието на децата се влоши или ти е нужна помощ.

Тя кимна, настани децата около себе си, по-голямата част от следобеда гледаха няколко пъти на видео „Невероятно пътешествие“, докато сълзи потекоха по бузите й. Лили и Артър бяха капризни и не пожелаха да хапнат, но ефектът от лекарствата си пролича и до вечерта Лили почти възвърна нормалното си състояние. Маги сложи Артър в кошарката и седна на леглото на дъщеря си, за да й прочете приказка. Лили не можа да си избере, не поиска любимите си приказки и най-накрая помоли Маги да й съчини.

— Измисли ми приказка, мамо, нека да е за малко момиченце на име Лили.

— Непременно, сладката ми. Имало едно време едно чудесно, прекрасно момиченце на име Лили с красива права руса коса, големи зелени очи и вълшебни розови обувчици.

— Имало ли е малко братче?

— Да, малкото му братче се казвало Артър, то понякога било палаво, друг път много послушно, но Лили го обичала всякак.

— Имало ли си е майка и татко?

— Разбира се, че си е имало, скъпа, те много го обичали.

— И какво станало?

— Ами един ден Лили излязла на разходка в гората и стигнала до голямо, зелено езеро.

— Като тукашното ли?

— Съвсем същото, да, но много по-голямо, по-зелено и по-тайнствено.

— Какво е тайнствено?

— Ами особено красиво — вълшебно. Лили се разходила около езерото и си казала: „Сега страшно ми се яде един сандвич“.

— Какъв сандвич искала?

— А ти какъв мислиш, че й се доял?

— С конфитюр от ягоди и салам — отвърна уверено Лили. Маги се усмихна.

— Така Лили затворила очи, чукнала обувките си една в друга и казала: „Вълшебни обувчици, може ли да получа сандвич с конфитюр от ягоди, салам и черен хляб? Без коричката“. Фокус-мокус! Точно пред нея се появил сандвич с конфитюр от ягоди, салам и черен хляб и Лили го изяла.

— Била ли е болна?

— Не, миличко, сандвичът бил чудесен, нейният любим и тя го излапала. Тогава си казала: „Сега бих искала да имам хубава нова рокличка“, затова пак чукнала вълшебните си розови обувчици, много силно си я пожелала и фокус-бокус! Появила се красива рокличка и тя я облякла.

— Как изглеждала рокличката?

— Ти как мислиш?

— Според мен е била зелена, с много, много къдрички и дълги розови панделки.

— Рокличката била точно такава. Тогава Лили пак чукнала обувчиците си и казала: „Сега, вълшебни обувчици, бих искала да се появи красив принц на бял кон, който да препуска и да ме отведе на чудесен бал, който не свършва никога.“ Ти какво мислиш, че се случило?

— Принцът дошъл?

— Е, не. Изведнъж от огромното зелено тайнствено езеро изскочила една грозна стара жаба, крякала и пръскала слюнки.

— Уф!

— Така казало и момиченцето от приказката. Извикало „Уф, ужас!“. Тогава жабата проговорила. Казала му: „Здравей, Лили, квак-квак. Може да ме мислиш за грозна стара жаба, но всъщност съм много красив принц. Една лоша дърта вещица ме омагьоса и ме преобрази в жаба. Ти можеш отново да ме превърнеш в принц, ако ми дадеш една хубава целувка по грозните ми стари устни и да ми кажеш, че ме обичаш“.

— Уф!

— Точно така. Много отвратително, нали? Лили решила, че си заслужава, ако наистина жабата се превърне в принц, затова се навела, целунала я и казала: „Обичам те, отвратителна, грозна жабо“. Знаеш ли какво се случило тогава?

— Жабата се превърнала в принц?

— Не. Жабата се изсмяла и изкрякала: „Хвана се! Излъгах те! Не съм принц, аз съм само отвратителна стара жаба!“ и скочила обратно в езерото. Така че малкото момиченце Лили решило отново да опита. Чукнала токчетата на обувките си и си пожелало красив принц и фокус-бокус! Още една отвратителна стара жаба изскочила от езерото и казала същото — че е принц и че някое красиво момиченце трябва да я целуне.

— По какво Лили познала, че не е била същата жаба? — прекъсна я Лили.

— Изглеждала по-различно. Имала голямо жълто петно на главата.

— Уф!

— Точно така. Уф! Та тази жаба му казала: „Аз съм принц. Повярвай ми. Не съм като предишната лъжлива жаба. Обещавам ти“. Лили се навела и целунала смрадливата стара жаба и казала: „Обичам те, жабке“. Втората жабка се разсмяла и разквакала: „Измамих те! Не съм принц, аз съм просто една миризлива стара жаба!“ и скочила в езерото. Какво мислиш, че този път направила Лили?

Дъщеря й помисли малко.

— Май пак опитала.

— Права си. Помислила, че третият път ще има успех, макар и малко да се ядосала на вълшебните розови обувки. Но пак чукнала токовете им и се помолила да се появи красив принц. Фокус-бокус! След малко се появила най-отвратителната и грозна жаба, много по-грозна от предишните — била с черни, червени и жълти петна и брадавици по цялото й тяло, подскочила и надала отвратителен писък: „Здравей, малко момиченце. Може да ти изглеждам на смрадлива стара жаба, но наистина съм красив принц. Една зла вещица ме омагьоса и превърна в лоша жаба, но ако ме целунеш и ми кажеш, че ме обичаш, ако наистина ме обичаш, тогава пак ще се превърна в принц“. — Маги чу някакъв шум, вдигна очи и видя Гейб, облегнат на касата на вратата, който слушаше. Усмихна му се, но Лили не забеляза.