Джулиет Мийд - Близки непознати

— Не, да опитам ли да позная?

— Недей, защото може да предположиш нещо друго, а би било срамота, но пък би могла и да познаеш, тогава ще отнемеш изненадата ми. Ще ти го кажа направо. Мисля, че ще ни се отрази много добре, ако двамата си легнем. Това си мислех. Без никакви ангажименти и никакви задължения. Просто да скрепим уговорката си.

— Уговорка ли?

— Да не позволим на никой да разбере колко страдаме. — Това ли е единствената причина, за да легнеш с мен?

— Не, разбира се, че не. Искам го, защото отдавна не съм пожелавал друга жена, освен Кристи. Защото имаш великолепни крака. Защото още от дете съм бил добър и изпълнителен и за разлика от друг път ми се прави нещо щуро. Защото очите ти ми харесват. Защото обичам начина, по който говориш. Защото когато си нервна и ядосана, наистина си сексапилна, както и когато се смееш. Защото ме разсмиваш, а това отдавна не ми се е случвало. Защото заяви на Мейбъл Мартин, че мъжът ти е истински педераст. Защото ме измами, че никога не си играла тенис.

— Разбирам. Значи това е моментно решение? Не си го обмислил грижливо?

— Ела, прекрасна. — Гейб протегна двете си ръце към нея.

— Само още, един въпрос, Гейб. Относно южняшкото правило, когато каниш дама на танц. То отнася ли се и за случай като този? Един отказ и край?

— Разбира се.

— В такъв случай… — канеше се да каже: „По-добре да отговоря «да», за да ми останат открити възможности“, защото изразът й харесваше, но го погледна в очите и отвърна: — Не, съжалявам, би било грешка, Гейб. По-добре да не го правим.

— Не желаеш да спиш с мен? — В тона му тя усети едва доловимо облекчение, което разбра прекрасно.

— Не, не желая.

— Защо?

— По много причини. Някои са свързани с мен, други — с теб. Наистина обичаш Кристи, нали?

— Да, мисля, че да.

— Щастливка. Би умрял за нея, нали?

— Бих направил много повече. Относително лесно е да изправя тялото си между нейното и камион, тогава бих действал само по инстинкт, нищо повече. Не само това, бих убил заради нея. Истина ти казвам. Ако тя имаше нужда или много го желаеше, бих извършил предумишлено убийство. — Изразът на Гейб й подсказа, че говори напълно искрено. — Маги, не ми се спи сам. Поне би ли останала при мен тази нощ? Обещавам, че няма да те докосна.

— Разбира се, че ще остана, Гейб. На мен също не ми се спи сама.

Маги облече халата на Гейб с индийски орнаменти и се пъхна в леглото до него. Прегърна го, както би прегърнала Лили, след като е сънувала кошмар.

Стаята бе обляна в ярка слънчева светлина, когато Маги се събуди на другия ден. За миг не можа да се сети къде е и какво прави там. После сънена видя Гейб, който лежеше до нея върху голямото легло и чу, че на вратата се чука.

— Маги, там ли си? Лия е. — Гласът на девойката звучеше тревожно. Маги стана, отвори вратата на студиото, която изскърца и закри очи срещу слънцето. Лия стоеше на прага с ръце на хълбоците, необичайно намръщена.

— Здрасти, Лия. Късно ли е? Съжалявам, сигурно съм се успала.

— Разбира се, че си се успала. Обяд е. Снощи не намери ли бележката ми?

— Не, всъщност не съм влизала в къщата. Просто реших да остана да спя тук.

Лия бавно измери с очи халата на Гейб, който стигаше до глезените на Маги.

— Жалко. Сигурна бях, че ще я прочетеш. Артър е болен. Цяла нощ повръща. Лили също гори. Исках да извикам лекар, но не намерих телефонен номер. Оливър звъня — два пъти, Едуард Арейбин звъня цяла нощ, разговарях с тях, докато чистех повръщаното. Къде беше, по дяволите? Тази сутрин позвъних у семейство Ричардс, да не би да си останала там. Те доста се разтревожиха, но аз им казах, че колата на господин Макарти е на алеята. — Гледаше Маги неумолимо.

— Боже мой, колко съжалявам, Лия. Чакай да се облека. Идвам веднага.

— Нали имаш дрехи, Маги, или искаш да ти донеса от стаята ти? Може би ти трябва четка за зъби?

Маги трепна от язвителния й тон, но прие удара покорно.

— Не, благодаря, Лия. Ще се справя.

Навлече роклята си от предната вечер, независимо, че бе измачкана. Виеше й се свят, искаше само да легне в тъмна стая с чаша чай и няколко аспирина. Но когато имаш деца, още повече и бавачка, може да избягаш, но не и да се скриеш.

Маги влезе в кухнята и завари Артър да плаче жално в ръцете на Лия, докато бавачката се опитваше да извади сок от хладилника. Лили спеше, свита на дивана.

— Лия, много съжалявам. Трябваше да се прибера и да проверя дали всичко е в ред.

— Не се тревожи. Явно, че други неща те занимават. — Обичайно веселият й тон сега беше рязък.