Джулиет Мийд - Близки непознати

— Продължавай, мамо. Какво станало после?

— Ами Лили се замислила, после казала на жабата: „Слушай какво, вече ме излъгаха две като теб“. Жабата й отговорила: „Този път ти казвам истината. Не те лъжа, истина ти казвам. Принц съм, честна дума“.

— Така казва татко.

— Какво? Какво казва баща ти?

— Честна дума — отговори самодоволно Лили.

— Вярно, забравила съм. Та докъде бяхме стигнали? А, да. Лили се взряла в жабата и й се заканила с пръст. „Слушай — казала й, — нямам нищо против да те целуна и да ти кажа, че те обичам, но вече два пъти ме излъгаха, освен това не виждам как наистина бих могла да те обичам, когато си толкова грозна и стара жаба. Въпреки всичко, ще ти дам най-хубавата си целувка“. — Тя се навела с красивата зелена рокличка с дълги розови панделки, целунала старата жаба и казала: „Някога бих могла да те обикна и да те харесам, но засега ще получиш само толкова“. И знаеш ли какво станало тогава?

Лили поклати глава отрицателно с широко отворени очи.

— Старата жаба се превърнала в невероятно красив и очарователен принц, яхнал бял кон, който й казал: „Благодаря ти, благородно момиче, само ти успя да развалиш магията, защото каза истината, че ще се опиташ да ме обикнеш, не ми даде напразни обещания, нито пък ме излъга. Искаш ли да станеш моя принцеса и да си заживеем щастливо? Искаш ли да дойдеш на бал с мен?“. Лили се замислила дълбоко и отговорила: „Не, благодаря, ако нямаш нищо против. В момента нямам нужда от принц. Най-много ми се иска един хубав сандвич с конфитюр от ягоди и салам“. И точно това получила. Ето така свършва приказката.

— Какво станало с принца?

— Ами май си намерил друга принцеса.

— А какво станало с Лили?

— Сигурна съм, че си живяла щастливо и когато преценила, че е дошъл моментът, намерила си друг принц, който никога преди това не бил жаба. — Маги забеляза, че Гейб вече го нямаше.

— Много хубава беше приказката, мамо — каза сънливо Лили. — Всички приказки ли започват с „Имало едно време…“?

— Не, скъпа, не всички. — Маги замълча. — Татко ти обикновено започва с „Какъв срам и позор е този дъжд…“ — но Лили вече спеше.

Маги намери Гейб на верандата, седнал на люлеещия се стол. Четеше вестник, но вдигна очи, когато чу, че вратата се отваря.

— Ей, Маги, приказката беше хубава. Би трябвало да пишеш за деца.

Маги поклати глава.

— Не мисля така. Родителите не биха одобрили моите приказки.

— Аз бих ги одобрил. Как са децата? Ела да седнеш. — Потупа стола до себе си.

— Добре са. Оправят се най-после. Гейб, искам да те помоля за една услуга.

— Искаш да ме попиташ дали няма бързо да скоча обратно в езерото ли?

— Не. — Маги му се усмихна мило. — Исках да те попитам дали имаш нещо против, ако заведа Лили и Артър в къщата на брега за няколко седмици? За три-четири, още не съм решила за колко.

— Можеш да я ползваш колкото пожелаеш. Нямам никакво намерение да ходя там.

— Искам да остана известно време само с тях. Утре Лия си заминава. Днес ми изнесе цяла лекция и то с право, иска да напуска.

— Ако искаш, да ти намеря друга бавачка.

— Не, нямам нужда от друга, докато не знам какво ще правя. Освен това не бих могла да си го позволя.

— Имаш ли нужда от пари?

— Не, просто искам да знам накъде отивам.

— Снощи знаеше ли какво правиш?

— Да, така мисля. И двамата знаехме. Но това не беше изход, нали, Гейб?

— Не. — Той започна да подръпва калъфа на стола.

— Би се получило още едно усложнение, ако разбираш какво искам да ти кажа, а в момента си ги имам достатъчно.

— Моите уважения. Смятам, че същото се отнася и за мен.

— Ти обичаш Кристи, Гейб, знаеш го. Аз не знам дали обичам някого.

— Значи правиш поръчка за сандвич с конфитюр от ягоди и салам? — Очите му се присвиха присмехулно, но тонът му остана тъжен.

— Някога чувал ли си по-отвратителна комбинация?

— Децата какви ли не ги измислят.

— Да.

— Е, няма какво много да си кажем, Маги. Имаш ключове от „Оушън Едж“, нали?

— Да, имам.

— Тогава може да я използваш като своя собствена. Смятам утре сутрин да тръгна за Шарлот. Имаш телефона ми в службата, нали? В случай че ти е необходима помощ — лекар или каквото и да е.

— Благодаря ти, Гейб, имам го.

— Тогава ще поддържаме връзка, чуваш ли? Ти не си чужд човек.

— Утре ще откарам Лия до летището, след това ще продължим към плажа.

— Разбира се. Ще ти се обадя. Само за да проверя как сте.

— Чудесно. Сигурен ли си, че си добре?

— Да. Ще оцелея, Маги. Роден съм да оцелявам, дори и да съм жаба.