Джулиет Мийд - Близки непознати

— Ти не си жаба и се обзалагам, че никога не си бил. Да ти кажа честно, по-скоро мисля за теб като за бабуин.

Гейб явно много се обиди и Маги му обясни теорията за двата вида мъже.

— Е, това е малко по-приемливо. Стори ми се, че ме мислиш за маймуна. Знам, че американците не са изискани като британците, но когато каза бабуин, трябва да ти призная, че малко ме жегна.

— Ти си един от най-големите джентълмени, които съм срещала, Гейб. Истински принц.

— Приятно ми е да го чуя от теб, Маги. Но според моя опит най-добрите пристигат последни. Все пак мисля, че грешиш, когато разделяш мъжете на бабуини и пустинни мишки.

— Защо?

— Мъжете не са родени такива или онакива. Стават такива в зависимост от това как жените се отнасят към тях. Ако аз съм тип бабуин, както казваш, това е само защото Кристи ме е оформила така.

— Прав си, аз самата вече стигнах до това заключение. Значи смяташ, че аз съм превърнала Оливър в пустинна мишка?

— Това не бих могъл да ти кажа. Не забравяй, че не го познавам. Но според това, което казваш…

— Сигурно си прав — повече отколкото си мислиш. Може би ако още от самото начало се бях държала другояче, ако го бях подкрепяла, да не се бях преструвала, че вярвам на лъжите му, да не се правех, че изневерите му не ме интересуват… Може би нещата биха били различни.

— Може би, но вече е твърде късно. Какво ли пък знам аз? Винаги съм подозирал, че жената е тази, която избира партньора и дава тон на нещата — тя измисля модела, сигурно ме разбираш.

Маги кимна.

— Много добре. Всъщност някой друг неотдавна ми каза същото, но аз не го приех на сериозно. Колкото повече мисля по този въпрос, толкова повече смятам, че си прав.

— Така че следващия път, Маги, внимавай какво правиш и ти определяй скоростта. — Изправи се и я целуна по главата. — По една чашка на прощаване? Чаша вино или нещо друго, мила?

— Само по една чашка, нали?

— Обещавам. Съзнавам, че такива като мен преди са те лъгали, но аз ти казвам истината. Честна дума. Хайде да пийнем по чашка за миналото, после ти ще си отидеш в твоята стая, аз — в моята. Утре ще тръгна, преди да сте станали.

Маги го прегърна преди той да отиде да напълни чашите.

Когато си легна, отпусна се спокойно и кой знае защо се почувства дълбоко щастлива.

Пощенска картичка от Холдън Бийч до Гейб Макарти, „Уинклър и Бероус“, Шарлот:

Пиша ти само, за да ти благодаря. Добрите не пристигат последни, те печелят още преди да е започнало състезанието.

С обич

Маги

П.П. Можеш ли да ми препоръчаш добър адвокат в случай на нужда?

Лия Дженкинс пристигна на железопътната гара в Солсбъри във вторник около обяд и се надяваше в Бокхемптън да завари госпожа Мейсън, а Оливър и госпожа Макарти да са излезли. След като се сбогува с Маги и децата на летището Рали-Дъръм, не изпитваше абсолютно никакво желание да каже довиждане и на Оливър. За нейно съжаление не се получи така. Когато таксито я остави пред къщата на Калаханови, тя видя, че големите, също и малкото американче обядваха около кухненската маса. Оливър се изуми при влизането й.

— Лия! За бога, какво правиш тук? Къде е Маги? Къде са децата?

— Ти какво мислиш? На Холдън Бийч са. Добре са. Маги не ти ли се обади?

— Не, не е. Какво става? — Лия не му обърна внимание и подаде ръка на Кристи. — Здравейте. Вие трябва да сте госпожа Макарти. Аз съм Лия — бавачката на Лили и Артър.

— Радвам се да се запознаем, Лия — отговори Кристи любезно и продължи да се храни.

— Здравей, госпожо Мейсън. Изглеждаш великолепно. Вие трябва да сте Мариела?

— Лия, би ли седнала да ни кажеш какво, по дяволите, става? — Оливър едва не започна да си скубе косата. Девойката реши да седне, поздрави всяко куче поотделно и след като видя, че никой не се сети, сама се представи на момченцето.

— Спокойно, Оли, не се натягай толкова. — Остави раницата си до вратата на кухнята за най-голямо неудоволствие на госпожа Мейсън. — Напуснах, не е кой знае какво. При вас съм повече от година и реших да се върна вкъщи. Маги се съгласи. Даде ми билет за връщане. Дойдох само да си взема нещата.

Джоун Мейн въздъхна с облекчение. Оливър реагира прекалено бурно.

— Какво искаш да кажеш с това, че си напуснала? — изрева той. — Не можеш да напускаш. Не можеш да оставиш Маги и децата сами в Щатите без никаква помощ! — Той мислеше само, че Маги щеше да последва Лия и щеше да се прибере скоро, преди дори да е имал възможността прилично да й предложи да я доведе обратно.