Джулиет Мийд - Близки непознати

Така Маги и Гейб бяха принудени да седнат с унили лица и да слушат клюките на Мейбъл. Гейб се владееше и й задаваше въпроси, но Маги дори не се постара да направи подобно усилие. Когато я питаха нещо, тя отговаряше едносрично или въобще не отговаряше. Изведнъж се чу вик откъм грила, където Би Джей обръщаше ребрата.

— По дяволите! Боже мили! — Би Джей се бе изгорил, разтревожените гости го обградиха, жените предлагаха най-различни мазила за изгорено, а мъжете малко неохотно се наеха да продължат печенето.

— На скарата можеш да си направиш ужасни рани — отбеляза Мейбъл. — Винаги карам Джери да си слага ръкавици. Той свири на пиано, почти на професионално равнище е, затова трябва да пази ръцете си. Грижа се за него както за децата си. — Обърна се към Маги. — Вие сигурно също така се грижите за Оливър, след като е писател. Предполагам, че и той внимава за ръцете си.

Над купата със салатата Маги й отправи невинен поглед със зелените си очи.

— Искаш да кажеш, че е специалист онанист ли, Мейбъл?

Когато се върна в Лондон, Оливър изложи идеята си: за серията на Дани Бужевски, който незабавно предложи копродукция с някой американски канал. Трябваше само да направят пробни снимки на Оливър и Кристи заедно, но Оливър подразбра, че Бужевски вече е планирал всичко. Докато продуцентът подготвяше молби и пускаше колелата в действие, на Оливър не му остана нищо друго, освен да се върне в Бокхемптън и да чака. Кристи го посрещна на прага с отворени обятия, но не го целуна, защото нямаше никакво намерение да разстройва Джейк.

Оливър прекара остатъка от седмицата у дома — официално спеше в стаята за гости. След като Джейк и Мариела си лягаха, той се промъкваше по коридора до спалнята и се любеше с Кристи, призори се връщаше на пръсти в своята стая. На третата нощ се сблъскаха с Джейк, докато затваряше вратата на спалнята, но убеди момченцето, че е ходил до банята и забравил в коя стая спи. Избягваше Едуард, боеше се от още един сблъсък и казваше на всички в селото каква ирония на съдбата било, че се върнал вкъщи, точно когато Гейб бил извикан спешно по работа в Щатите. Вътрешно се наслаждаваше на отношенията си с Кристи. Тя нямаше никакви претенции към него. Оливър беше повече от щастлив да спи с нея при всяка възможност и не чувстваше неудобство от подредената й програма. Тя правеше всичко възможно да го държи настрани от досадния домашен живот, така че нямаше никакви разправии кой да хвърли боклука или кой е забравил да заключи външната врата, неща, с които бе свикнал по време на брака си. Кристи не би позволила нищо нормално или досадно да помрачи любовната им връзка. Той започна да вярва, че тя е най-доброто, което някога му се е случвало, но предпочете да не разсъждава много-много върху това. Петата нощ в Бокхемптън Кристи го изненада. Лежаха в леглото — Оливър полузаспал, Кристи — напълно будна.

— Оливър, трябва да поговорим.

— Хайде сутринта.

— Не. Не можем да говорим, когато Джейк и Мариела се въртят около нас.

Оливър се престори, че отново заспива, но не успя да заблуди Кристи, а следващите й думи го накараха направо да седне в леглото.

— Не искам да говорим за нас. Знаеш какво изпитвам към теб, щастлива съм както се развиват нещата, докато ти не поискаш да се променят. Не желая да говорим и за Луиз или за друга жена. Каза ми това, което пожела, на мен то ми е достатъчно. Искам да поговорим за бъдещето ти. — За моето бъдеще?

— За бъдещата ти кариера, Оливър. За кариерата ти като писател. Трябва да публикуваш „Тъжна история“. Знаеш, че трябва.

От завръщането си Оливър не беше споменавал за книгата, а нямаше никакво намерение да й съобщи, че Маги я е писала. Кристи се задоволяваше с идеята, че му е твърде болезнено да говори за нея. Фактът, че Кристи не спомена „Тъжна история“ цели пет дни го подведе, че и тя я е забравила. Той просто не знаеше, че Кристи никога нямаше да забрави, за нея тя винаги щеше да остане като пътека, която я бе отвела до него. В бъдеще тази лъжа щеше да му тежи много.

— Твърде хубава е, за да я забутваш, Оливър, повярвай ми. Разбирам от книги.

— Не мога да я публикувам, Кристи. Просто не мога. Тя е твърде…

— Лична ли? Причинява ти болка? Разбирам те, скъпи, но така ще прогониш демоните си. Може би това ще ти помогне да забравиш миналото. — Говореше му нежно, примамливо, гальовно шепнеше в ухото му. Думите й погъделичкаха самочувствието на Оливър. Беше затънал в толкова лъжи пред Маги, че формулира Първия закон на Калахан и се закле да го спазва. Той гласеше: когато си затънал до такава степен, трябва да се постараеш да прекъснеш навика. Желаеше да започне на чисто с Кристи и никога да не я лъже, но проклетата книга на, Маги му пречеше да изпълни намерението си.