Джулиет Мийд - Близки непознати

— Маги, ела, мила, да се запознаеш с нашите хора! — Би Джей излезе да я посрещне. — Предполагам Оливър не е успял да се върне.

— Не, изникнала някаква работа. Ще трябва да се задоволите с мен.

— С най-голямо удоволствие, скъпа. Хайде, ела. Носиш ли банския си? Можеш да се разхладиш в басейна. Но първо да ти приготвим нещо студено за пиене. — Докато й сипваше, той продължи: — Маги, изненадващо дойде един гостенин… Току-що пристигна направо от летището. — Примигна с очи. За миг Маги с ужас си помисли да не е Оливър. Дали вместо на летището Оливър не е отишъл у семейство Ричардс? И това бе възможно. В миналото бе правил какви ли не неща, за да я постави в неудобно положение.

— Познавам ли го? — попита тя нервно.

— Всъщност не бих казал, че го познаваш, но сте доста близки. Гейб, ела да те запозная с нашата видна гостенка Маги Калахан — провикна се той, през поляната около басейна. — Маги, това е моят стар приятел Гейб Макарти, който току-що се върна от Англия.

— Господин Макарти, нямах представа, че се връщате толкова рано! Трябваше да ни известите.

— За мен е чест да се запозная с вас, госпожо Калахан. До тази сутрин аз самият не знаех, че ще се върна. Позвъних на Бейдж да ме вземе от летището и да ме подслони за една-две вечери.

— Но вие трябва да се върнете в Оук Ридж, знаете, че там има много място, бих могла да отведа децата обратно в къщата край брега, освен ако вие не искате да отидете там?

— Не, в никакъв случай не искам да смущавам почивката ви. Върнах се да свърша една работа, затова повечето време ще бъда в Шарлот. Там имаме апартамент. Може би ще се наложи да си взема някои неща от къщата, нищо повече.

— Естествено! Вижте, наистина ми е много неудобно. Ние можем да се преместим. Кристи върна ли се с вас?

Гейб отклони поглед встрани, после отвърна:

— Не, мисля, че тя ще довърши почивката си там, освен ако вие с Оливър нямате други планове.

— Нямаме никакви планове. Всъщност Оливър в момента е в Англия…

— Знам.

— Знаете ли? Всъщност как няма да знаете? Той спомена, че през уикенда ще се отбие в Бокхемптън, за да се запознае с вас.

— Отбил се е.

— Значи сте се видели?

Преди Гейб да успее да отговори, Линди дръпна Маги, за да я представи на свой приятел от Чарлстън. Линди много настояваше, преди да си замине Маги да отиде до Чарлстън и бе извикала приятеля си за подкрепа.

— По-късно ще си поговорите с Гейб, дете, той ще остане по-дълго. Ти си нашата почетна гостенка, затова ще трябва да чака на опашка.

Маги усети, че Гейб я наблюдава, докато я отвеждат. Изгаряше от нетърпение да си поговори с него и да разбере какво се е случило през уикенда и дали Оливър е казал нещо на семейство Макарти за разправията им.

Въпреки всичко Маги се отпусна. Семейство Ричардс бяха добри и щедри домакини и с изключение на една странна, политически невярна, расистка забележка, която би вцепенила хора на парти в Ню Йорк или Лондон, приятелите им бяха олицетворение на обаянието и гостоприемството. Маги се замисли защо хората в тази част на света са толкова различни от другите, с които се бе срещала. Отчасти може би защото мъжете се държаха като истински кавалери. Ако бе отишла на парти в Лондон или в Комптън Пърлу без съпруга си, Маги би прекарала вечерта сама или пък някой щеше да се опита да я сваля. Тук, в градчето Лорънсвил, не остана сама нито за миг. Все едно че бе попаднала в роман на Джейн Остин, където се описваше прием в Бат. Непрекъснато около нея се въртяха поне трима мъже — единият настояваше да й донесе ново питие, друг й предлагаше нещо за ядене, трети повеждаше непринуден разговор. Всички се държаха извънредно прилично. Те живееха в един благороден свят, който като че ли бе застинал от столетие насам, и Маги им завидя. Жените, отдавна привикнали на подобно внимание, бяха силни и в същото време нежни дами, чийто начин на говорене наподобяваше шумолене на коприна, и подвеждаха събеседниците си, че и душите им са нежни като коприна. Маги се зарадва, когато видя, че Гейб се присъедини към групичката около нея.

— Госпожо Калахан, надявам се, че добре се грижат за вас?

— Прекрасно, благодаря. Но, моля, наричайте ме Маги. — Той наклони тъмнокосата си глава.

— Вие така и не ми отговорихте дали сте се срещнали със съпруга ми през уикенда?

— Не успях. По това време не бях там и не бях известен, че ще идва, иначе непременно бих останал. Съпругата ми се е срещнала с него.

— Чудесно! Очаквам го да се върне — вероятно в края на седмицата.