Джулиет Мийд - Близки непознати

— Той също може да дойде. Ще ти кажа — ще се качи в самолета с нас. Може да седи в скута ми. Не заема чак толкова място.

— Не, Джейк, боя се, че не можем да го направим. Мястото му е тук. А кой ще се грижи за майка ти? Разчитах ти да ме заместиш и да бъдеш мъжът в къщата, нали разбираш?

— Няма ли всички да се върнем, татко?

— Скоро, сине, но не сега. Скоро всички ще се съберем както по-рано. Каквото и да се случи, никога няма да те изоставя.

— Но не ми харесва, че заминаваш!

— Хайде, Джейк! Винаги съм ти казвал, че с бащите е така, ние само ви караме да страдате, на майка ти се пада да върши добрите неща, за мен остават лошите. И аз предпочитам да бъде така. — Синът му го възнагради с усмивка. — Грижи се за нея добре, също и за кучетата. — Джейк се покатери и се сви в скута на баща си. Гейб така го стисна, че малкият се размърда, за да се освободи от прегръдката му. — Няма да мине много време и всички ще се съберем вкъщи или може би аз ще дойда да те взема. Разбрахме ли се? — Джейк тържествено му подаде ръка, но Гейб отново го прегърна мечешката, тогава чуха таксито да спира пред къщата. — Хайде, сине, трябва да бягам. Налага се да побързам, иначе ще изпусна самолета и тогава ще оплескаме работата. Ще кажа довиждане на майка ти.

Кристи продължаваше да седи неподвижно в гостната.

— Тръгвам. Обясних на Джейк, че се връщам на работа и че ще го видя след известно време. Не знаех какво друго да му кажа. Ти ще го осведомиш за останалото. Не си въобразявай, че има начин да се откажа от него, Кристи, трябва да избиеш тази идея от главата си.

Тя леко се обърна, както беше седнала, и го погледна над облегалката на дивана.

— Гейб, мразиш ли ме? Моля те, не ме мрази.

— Кристи… Моля те, недей. Не постъпвай така с мен. Казваш ми, че обичаш, извинявай, че наистина си влюбена в друг мъж. Мисля, че използва думата „лудо“. За бога, дори ме накара да го помириша по кожата ти. Изритваш ме от къщата като кирливо коте. А сега обръщаш невинно очи към мен и ме питаш с тих глас дали те мразя. Не смяташ ли, че е малко късно за това? Какво точно искаш, Кристи? Не ме искаш, не желаеш да те обичам и дори не ми позволяваш утехата да те мразя? Ако някога дори малко си ме обичала, спести ми го. Дали те мразя? Ти какво мислиш, Кристи?

— Предполагам, че ме мразиш.

— Напълно си права. Но това не означава, че не те обичам. Винаги съм те желал. Трагедията ми не е в това, че те мразя, а че те обичам. Искам отново да бъдеш моя съпруга и да живеем както преди. Ако желаеш да бъда различен, ще стана. Ако искаш, ще направя салтомортале или ще обръсна главата си. Бих направил всякаква глупост, която би пожелала, стига да ми кажеш каква и защо да я правя. Но ще трябва да извървиш обратния път сама, Кристи, защото няма да те приема под покрива или в леглото си, ако продължаваш да мислиш за този английски негодник. Ти сама трябва да се справиш. Тогава ми се обади в апартамента. Ако беше само Оливър, бих изритал задника му от къщата си, но няма да изгоня госпожа Калахан. Тя не е виновна. Така че можеш да ме намериш в апартамента. Но не ми се обаждай, докато не си готова и не си премела този боклук. Затръшна вратата зад гърба си.

Картичка с изглед от Стоунхендж до Линди и Би Джей Ричардс:

Здравейте приятели!

Ето ни и тук. Знаех, че е малко занемарено, но никога не съм смятал, че ще бъде в толкова лошо състояние… Няма отопление, няма течаща вода, искам да се върна отново на юг от линията Мейсън-Диксън! Сериозно, приятели, това е много голяма туристическа атракция. Според мен са купчина камъни, но Кристи твърди, че имали мистично значение… Прекарваме, чудесно. Ще ви разказвам по-късно.

Маги чакаше Оливър в кухнята. Изглеждаше ужасно — уморена и бледа под загара, дори не си сложи грим. Обикновено й се случваше рядко да се гримира и сега не виждаше смисъл да променя навиците си заради Оливър. Масата все още бе отрупана с кутии с овесени ядки и купички от закуската на децата, които Маги не си направи труда да раздигне. Когато Оливър влезе, тя забеляза, че той изглежда още по-зле и от нея. Обеща си, че няма да проявява никакво съжаление към него.

Оливър седна сковано зад масата.

— Оливър, искам да ти обясня как стоят нещата.

— Не може да има приемливо обяснение за връзката ти с най-добрия ми приятел. И то под носа ми.

— Не сме имали връзка, Ол. Преспахме заедно веднъж.

— Предполагаш, че от това признание ще ми стане по-добре ли?

— Не — каза тя благоразумно. — Просто смятам, че трябва да знаеш фактите, преди да се скараме.