Джулиет Мийд - Близки непознати

— Глупава е, нали, Оливър? — Маги се молеше у съпруга й да е останало достатъчно великодушие, за да я насърчи. Макар безвъзвратно да бе загубила любовта си към него, мнението му все още имаше значение за нея. Все пак никой друг още не беше чел книгата.

— Да, глупава е, Маги — отвърна уморено Оливър. — Но не давам и пет пари за твоята книга. Малко късничко е да започна да се занимавам с литературна критика, нали? Дори не искам да разговарям с теб. Не желая да чуя нито дума повече. Връщам се в Англия. Имам много работа. Трябва да оправям много неща. Сам. Не мога да понеса и мисълта за теб.

Нервите на Маги не издържаха.

— Много впечатляващо, Оливър, Когато многократно чукаше Луиз и Бог знае още колко други жени в продължение на шест години, аз продължавах да те обичам и да се опитвам да те разбирам, а на теб ти трябваха само двайсет и четири часа, за да решиш да свършиш с мен й да си тръгнеш. Доста бързо действаш.

Оливър се изправи олюлявайки се. Не можеше да понася подигравателния й тон.

— Аз не само си тръгвам, Маги, аз бягам, за да спася живота си. Нямаш представа колко ме наскърби.

— За разнообразие помисли и за някой друг, Оливър. Ами децата? Не желаеш ли поне да ги видиш, преди да тръгнеш? Те са на езерото.

Той се наведе през масата и приближи лицето си до нея. Изразът му беше толкова гневен, че Маги се дръпна уплашена.

— Само не споменавай децата пред мен, Маги. Сега не мога да ги видя, иначе може да реша да остана при теб.

— Ти какво очакваш да направя? Как ще си тръгнеш така? Не можеш да ни оставиш в чужда страна в къщата на непознати… Да стягам ли багажа? Какво да правя?

— Ти ще решиш, Маги. Ще направиш каквото ти се иска. Нямаш нужда от мен, нали? Голяма жена си. Ако толкова желаеш да се опреш на някого, обади се на Еди.

— Не вярвах, че си толкова безотговорен. Трябва да решим как да постъпим. Какво ще правим отсега нататък?

— В съгласие с неморалните качества на твоя герой, Маги, въобще не ми пука.

Маги го чу как потегля с колата.

Вероятно женитбата няма за цел двама души непременно да вършат всичко заедно, но означава, че са заедно завинаги, а Оливър загърбваше проблемите като намусено малко момче след игра на футбол. Тя наистина се засегна заради „Тъжна история“, която въобще не заслужаваше подигравки. Маги бе достатъчно самокритична, за да знае, че книгата не е шедьовър, но все пак беше първият й опит да направи нещо, което действително желаеше, да извърши нещо самостоятелно и Оливър трябваше да я подкрепи. И сигурно би го направил, ако не бе толкова засегнат. След първоначалния гняв Маги откри, че се успокоява и изпита чувство на истинско облекчение. Реши да продължава, все едно че нищо не се бе случило. Що се отнася до Лили, дъщеря й знаеше, че баща й работи в Лондон и ще се прибере, когато успее. Артър още не бе стигнал възрастта да иска обяснения. Единствената, на която трябваше да съобщи, бе Лия, а Лия познаваше Оливър твърде добре, за да разбере ситуацията с малко думи. Маги отиде при семейството си край езерото.

— Лия, Оливър се върна в Лондон.

— Но той току-що пристигна!

— Пристигна, но се скарахме и той реши да хване обратния самолет за Лондон.

— Какво говориш по дяволите! Явно, че си му смачкала фасона.

— Би могло и така да се каже.

— Мъже. С тях не може да се живее…

— Вярно е — не може да се живее.

— Ти добре ли си, Маги?

— Никога не съм била по-добре.

Вечерта семейство Калахан бе поканено на скара у Ричардсови. Маги им бе обяснила, че би могло Оливър да пристигне навреме, но е възможно и въобще да не се върне, а те й бяха отговорили, че можела да заведе, когото си поиска. Ричардсови не държаха на условностите. Тя не бе в настроение да ходи на гости, но ако останеше вкъщи, това би представлявало морална победа за Оливър, а той прекалено дълго бе печелил. Тя се постара да направи по-голямо усилие от обикновено, за да се облече и да отиде у семейство Ричардс. Нямаше нужда да е официална, затова Маги си сложи къси панталонки и риза, но панталонките бяха копринени, а блузата — от лен. Дори отскочи до фризьорката на Кристи да й направи косата. Не можеше да си спомни откога не бе ходила на фризьор. Взе малката кола на Кристи, за да стигне до Ричардсови, които живееха извън града, на около шест километра и половина от Оук Ридж. Дворовете на съседните къщи бяха пълни с тикви, подредени в редици, готови за бране. Там вече бе пълно с коли, което показваше, че колкото и неофициално да бе партито, бяха пристигнали много гости.