Джулиет Мийд - Близки непознати

— Само с Маги. Всичко е уредено. Дори изчистих кабинета ти.

— Но Кристи! Има още месеци докато заминем! Всички тези документи ми трябват…

— Заминаваме след месец и половина, а безценните ти документи са наред. Запазила съм всички. Просто ги подредих. Помислих, че ако го оставя на теб, ти ще се захванеш с това през нощта, преди да тръгнем. Всичко е наред, Гейб, повярвай ми.

— Вярвам ти, скъпа. Ясно ми е, че ще намериш начин да направиш точно онова, което желаеш, независимо какво ти казвам. — Тя отново го потупа игриво по бузата. — Всъщност затова те обичам. Това е една от причините. Една от многото. — Той я целуна и се изправи, като в същото време я повдигна. — Има ли време да си взема душ, преди да вечеряме?

Кристи се заслуша в тежките му стъпки нагоре по стълбата. Чу го как влиза първо в тяхната спалня, после в стаята на Джейк. Беше добър баща. Заслужаваше да има пълна къща с деца, макар и никога да не я обвиняваше, че не му ги ражда, напротив — винаги заявяваше, че за него Джейк е целият свят.

Оливър куцукаше в стаята на Лили и влачеше единия си крак.

— Аааах! Аааауи! — ръмжеше.

Лили седеше в леглото и го наблюдаваше безстрастно.

— Не го правиш много добре, татко. Не си страшен. Мама е по-страшна. И то много по-страшна.

— Ами добре, благодаря ти много, млада госпожице. Ще приема мнението ти, когато станеш артистичен директор в Кралския Шекспиров театър, но едва тогава. Ще те запозная с някои от най-добрите артисти у нас — с Алън Хауард, Кенет Брана или Кен, както аз го наричам, с Антъни Хопкинс, с Гилгуд — всички те се консултират с мен, преди да играят чудовища, страшилища и всякакви други опасни типове. Колкото до мама, макар че тя несъмнено понякога е страшна, например рано сутрин, все пак тя е начеваща в работата с чудовищата — чу, че Маги влиза в стаята зад гърба му, — и макар че добре се справя, има още много какво да учи. Много. Ти само гледай татко си и се учи от майстора.

Оливър повтори изпълнението си, наблюдаван от два чифта неумолими зелени очи. Не успя да направи никакво впечатление нито на Маги, нито на Лили.

— Е, добре, не съм се разгрял. На Артър много му харесвам.

— Понеже Артър е още бебе — поясни Лили.

— Лили, време е да заспиваш. Много е късно. Часът ти отдавна мина. Ол, обади се Едуард, ще се отбие да използва твоя факс. Каза и че би пил едно уиски. По-добре слез долу, ще дойде всеки момент.

— Ама, мамо! Татко ще ми чете приказка!

— Много е късно за приказки. Ако искаше да ти прочете приказка, да си беше легнала по-рано — заяви твърдо Маги.

— Не е честно! — извика Лили. — Татко, ти ми обеща!

Оливър изгледа гордо Маги.

— Публиката ме зове и аз не мога да й откажа.

— Добре. Аз ще сляза да посрещна Едуард. Но няма да лудувате като маймуни, чувате ли?

— Като маймуни ли? Ето, това е нещо, което мога да направя!

Маги излезе от стаята, а Оливър започна усърдно да се чеше по ръцете за най-голяма радост на Лили.

Тя чу шум в кабинета на Оливър и се отправи натам. Едуард беше дошъл и се бе настанил. Искаше да изпрати факс до Лондон на някакъв продавач на старинни предмети. Едуард Арейбин беше съдружник в „Бишъп и Муди“ — аукционери от Солсбъри. По-важното бе, че беше един от най-близките съседи на Калаханови и един от най-верните им приятели. Десет години по-възрастен от Оливър, той изглеждаше твърде добре и независимо от няколкото посивели косъма в тъмната му коса, би могъл да мине за трийсет и осем-девет годишен.

— Съжалявам, че не бяхме тук, Еди. Слагахме децата да спят.

— Малките негодници още ли не са заспали? Трябвало е да ги сложиш по-рано, Маги, наистина. Аз така бих направил.

— Защото нямаш деца, Еди.

— Много си права. Животът е проявил малко милосърдие към мен. Как си, мила?

— Добре. Малко съм уморена.

— Изглеждаш прекрасно. Да те схруска човек. — Целуна я леко по бузата, отдръпна се, задържа я на една ръка разстояние, наклонил глава на една страна, възхищавайки й се, сякаш беше картина. — Може би забелязвам леки сенки под очите ти — всъщност доста пленителни. Отиват ти. Може би не би трябвало да заминаваш на почивка.

— Да, но заминаваме, Еди. Казах ти. Разменяме къщите си с американското семейство Макарти.

— О, да! С нашите американски братовчеди! Как можах да забравя? Е, кога пристигат? Кога се приземяват янките?

— Ами ние заминаваме на 2-ри юли, те пристигат тук на 3-ти. Ела в моя кабинет да пийнем. Оливър ще слезе след малко.

— С още по-голямо удоволствие бих дошъл в кабинета ти да пийнем, ако знам, че Оливър няма да слезе скоро…