Джулиет Мийд - Близки непознати

— Можеш ли да си представиш нещо по-лошо и по-безвкусно от редица кипариси и алпинеум? Направо отвратително! Напомня ми на някакво грозно предградие като Боърхемуд.

— Не бъди такава глупава снобка, Луси, цялата ти теория е основана върху „Англичанката и нейната градина“, по дяволите! Не можеш да имаш стогодишна черница, ако не е била посадена преди сто години. Тук ни трябва въображение, виждане… нови измерения — тъкмо това означава градинарството, нали, Едуард?

Разговорът беше прекъснат от пристигането на двама приятели на домакина, дошли с кола от Лондон. Когато седнаха да вечерят — Едуард бе подготвил своя специалитет от пушена сьомга и черен хляб, стек и пай с бъбреци, както и подбрани английски сирена, Луси се обърна към Маги и поиска да научи всичко за американците, които щяха да дойдат.

— Знаеш, че сме любопитни, Маги. Все пак в нашата долина не гостуват често чужденци. Дори не съм сигурна дали въобще са идвали американци, искам да кажа, да останат за по-дълго време. Май от войната насам не са се мяркали. Мъжът добре ли изглежда?

— Всъщност не съм мислила за това, но, да, в известен смисъл е хубав. Съдя по снимката, която изпратиха. Едър, висок, тъмнокос. Прилича малко на жокей.

— Направо прекрасно — измърка доволно Луси. — А тя? Тя как изглежда?

— Много хубава — отвърна твърдо Маги. — Истинска красавица. Казва, че е на трийсет и шест, но изглежда десет години по-млада, стройна е… На снимката е с дрехи за тенис, има страхотно дълги крака, слаба, но атлетична, с дълга черна коса на вълни, огромни очи — Луси внимателно попиваше, — ослепителна усмивка като за корица на списание, идеални бели зъби. Ако искаш, ела да видиш снимките, Лус.

— Не, благодаря. Ще почакам, докато пристигне, да я видя в действителност. По думите ти изглежда страхотна. Какво разбираш под „слаба, но атлетична“? Има мускулести прасци ли?

— Боже мой, не. Искам да кажа слаба, стегната като, осемнайсетгодишно момиче.

— Кучка. Май ще трябва да заключваме съпрузите си, а? Да не говорим за местните ергени. Мога да се обзаложа, че няма да виждаме Едуард цяло лято — непрекъснато ще кисне в къщата ви. Поне Оливър ще бъде далеч. Много си лоша, Маги, да докараш тук фатална жена, а ти да се запилееш на хиляди километри с твоя мъж. Не е честно по отношение на нас.

— Нищо няма да се случи, Лус. Сигурна съм, че ще се сприятелиш с Кристи Макарти. Между другото тя не е фатална жена, а е щастливо омъжена…

— Надявам се, не искаш да кажеш, че двете неща взаимно се изключват, Маги — настръхна Луси. — Аз също съм щастливо омъжена, като стана дума за това, но все си мисля, че съм и „фатална“. Щастливият брак не означава нищо що се отнася до флирт по време на почивка. Всъщност точно обратното.

— Тя има петгодишен, син и е избрала да дойде тук, защото много се интересува от английска литература, особено от Харди…

— Боже мой! Само не казвай, че е и умна! Това вече е прекалено. — Луси притвори очи с болезнено изражение.

— Нямам ни най-малка представа дали е умна, или не. Да четеш Харди въобще не означава, че човек е умен, Лус. Семейство Макарти са просто приятно, младо, обикновено американско семейство, което се надява да прекара спокойна почивка в английската провинция.

— Богати ли са? — Луси сниши глас почти до шепот. Това беше най-многото, което можеше да направи, когато искаше да е дискретна.

— Нямам представа! Човек не задава такива въпроси, когато си разменя къщите. Аз пък никога не бих могла да я попитам. Струва ми се, че живеят удобно. Имат много хубава къща й вила край брега. Не сме си разменили банкови гаранции. Както и да е, Лус, не те карам да прекараш цялото си време с тях. Просто ги покани на едно питие. Дръж се добре и толкова.

— Я стига, Магс. Кога си виждала Луси да се държи „добре“ с някоя привлекателна и по-млада от нея жена? — Чарлс слушаше търпеливо разговора, изчаквайки възможност да се присмее на жена си.

— Какво искаш да кажеш с това „по-млада“, Чарлс? Аз съм само на трийсет и девет, а тя е почти на моята възраст, колкото и хубава да изглежда. Освен това към Маги се държа доста добре. Винаги съм се държала така.

— Именно. Приключих с изложението си. — Последва кратко, но много неудобно мълчание, по време на което Чарлс и Маги се изчервиха.

— Маги, не исках да кажа, че не си привле…

— Всичко е наред, Чарлс, не казвай…

— Ти си една прекрасна млада жена…

— Чарлс, ти си същински идиот — изстена съпругата му.

— Не, ти не разбираш. Исках да кажа, че…