Джулиет Мийд - Близки непознати

— Според мен това само потвърждава, че бракът ти е много добър. И че двамата не можете един без друг.

— Кой знае. — Маги отново сви рамене. — Може и да си прав. Но струва ми се, че Ол няма никакви проблеми, когато е сам. Дори му е приятно. Вероятно само аз съм така трогателно зависима и просто…

— Маги, Маги… — Едуард поклати глава. — Обичам те много, но понякога направо ме ядосваш. Не си по-зависима от Оливър, отколкото той от теб. Нали това е брачният идеал? Общата цел?

Маги се усмихна накриво.

— Значи все пак признаваш, че в брака има някаква цел, а, Еди? Ти — заклетият ерген?

— Това не се отнася до мен, Магс. Има хора, мои познати, които би трябвало да бъдат женени, на тях им отива да са женени и мисля, че е хубаво да се стремят към обща цел и въобще да имат цел. Но това не се отнася до мен.

— Едуард, звучи толкова тъжно! Иска ми се да си намериш някоя. В брака има толкова неща, които биха ти харесали, а ти наистина си привлекателен, достатъчно млад си…

— Маги, аз съм почти на четирийсет и шест.

— Не си възрастен, Еди.

— Не казвам, че съм. Мисълта ми беше, че ако четирийсет и пет години не съм пожелал да бъда женен, едва ли е вероятно сега да ми се прииска. Тази работа не е за мен, Магс. Не се чувствам нещастен. Просто не е за мен. Обичам да гледам щастливи женени хора, възхищавам им се, но не искам да съм на тяхно място и никога няма да бъда.

— Защо не? — Маги го изгледа изпитателно.

— Някои хора разцъфват, когато са с окови… Извинявай, не искам да съм груб, но според мен на някои хора наистина им понася постоянната връзка с друг човек, да се подчиняват на известна дисциплина, да правят компромиси. Вярвам, че ме разбираш. Никога не съм срещал жена, с която бих желал да живея, да приемам присъствието й край себе си до края на живота. Разбираш ли, става дума за спътник до края на живота. Огромен риск е да кажеш, че ще обичаш някого вечно. Ами ако стане така, че в някой момент той престане да заслужава любовта ти?

— Може би никога не си срещнал голямата си любов…

— Срещал съм много жени, Маги. Десет, може би петнайсет. Някои от тях дори ме обичаха. Имах късмета да познавам наистина чудесни, достойни за обич, очарователни жени. Чувала ли си този цитат от Шоу? „Непостоянството на жените, които съм обичал, е сравнимо единствено с адското постоянство на жените, които са ме обичали“. Та така, не е за мен. Работата е там, че съм истински, чистокръвен романтик, а бракът е за прагматици, за реалисти, ако предпочиташ. Те не си поставят високи идеали, за да не се разочароват по-късно. Не съм създаден за брак. Според мен става въпрос за това какво очакваш от живота. Всичко е наред, ако си наясно, че си женен за кучка или за негодник, както е в твоя случай. Почти сигурно е очакванията ти да се изпълнят, поне няма да претърпиш разочарование. Но ако си мислиш, че си женен за богиня, Господ да ти е на помощ, защото никой друг няма да ти помогне.

— Никога ли не си обичал някоя жена толкова, че да й направиш предложение?

— Какви въпроси задаваш само — каза меко Едуард и й се усмихна.

— Кажи де — настоя Маги.

— Време е за изповеди, така ли, прекрасна моя? — Едуард въздъхна. — Добре, да. Обичах една жена някога, много отдавна и наистина й направих предложение.

— И?

Едуард разпери ръце.

— Сама виждаш. Ето ме. Без съпруга. Тя ми отказа. Непостоянство, нали разбираш? Както е казал Шоу: най-добрите жени са непостоянни.

— Еди, много съжалявам. Колко тъжно. Никога не си казвал нищо за нея. Много ли я обичаше?

— О, да, много, наистина много. Обичах я… страхотно. Но мисля, че го преживях.

— Несподелена ли беше любовта ти? Тя за друг ли се омъжи?

— Не точно. Тя вече беше омъжена, когато й направих предложението. Не зная дали ме е обичала, или не. Струваше ми се, че ме обича, но човек никога не може да бъде сигурен, нали? Колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че не е приемала връзката ни на сериозно. Разбираш ли? Аз също съм нечестен. Когато се разделихме, заклех се никога да не забравям колко се обичахме и тогава се усъмних в нейните чувства. Вероятно истината е, че тя просто не ме е обичала достатъчно, за да напусне съпруга си, затова взе правилно решение и ме прати за зелен хайвер. Умна жена. — Усмихна се накриво. — Може би не е била чак толкова непостоянна. Това е ужасното в неверността. Интерпретацията на човек, който е изневерил на съпруга си зависи от коя страна ще погледне на въпроса. На мен може да ми се струва непостоянна, а за мъжа си, и вероятно за целия свят тя си остава истински образец на постоянство. Боже мой! Беше толкова отдавна, но странното е, че и сега не ми е леко, когато говоря за нея.