Джулиет Мийд - Близки непознати

— Много съжалявам — прошепна Маги. — Нямах право да те разпитвам.

Едуард се премести на канапето до нея и сложи ръка върху раменете й.

— Магс, разрешавам ти да ме питаш всичко, което поискаш. Не се тревожи за мен. Аз съм щастлив. Възползвай се от земната ми мъдрост. Така виждам нещата. Грешката ми се състоеше в това, че смятах любовта и брака за сън, който се сбъдва. Е, това просто не е възможно. Нали знаеш, сънищата винаги са разбъркани. Веднъж сънуваш, че си на осем години, отново си в училище с любимата си учителка, а в следващата минута сегашният ти шеф влиза в класната стая и започва да топи косата ти в мастилницата. Сънищата са сънища, защото съществуват извън реалността и вероятността. Въображението няма нищо общо с действителността. Така че, ако си романтичка, а аз предполагам, че поне малко си, тогава съветът ми е да разграничаваш тези неща.

— Ами какво ще стане с теб? По-нататък?

— По-нататък ли? Накъде биеш? — Той се ухили. — Искаш да кажеш, когато стана на деветдесет години ли? Немощен старец, за който няма кой да се грижи? За мен бракът не е сделка, Маги. На моята възраст не мога да се оженя само от страх да не остана сам на старини. Сигурен съм, че ще се намери кой да ме гледа… Ако плащам достатъчно. — Докосна с устни косата й.

Маги, малко замаяна от уискито, което изпи твърде бързо, произнесе импулсивно:

— Аз ще се грижа за теб, Едуард! Обещавам ти! Той се разсмя.

— Маги, колко си мила. И сърцето ти е добро. Какво бих правил без теб? Хайде да се споразумеем. Ако ще се грижиш за мен след четирийсет години, позволи ми аз от своя страна да се погрижа за теб сега…

Маги се сепна и се отдръпна от него.

— Защо всички мислят, че не мога да се грижа за себе си? Имам две деца, поддържам къщата, работя — понякога де, имам отговорности…

— Маги, също някой трябва да се грижи за теб. Всеки има нужда от внимание. Децата ти, Оливър, аз, ти… И тъй като съпругът ти го няма, защо аз да не се грижа за теб? Ти си изморена, всичко ти е дотегнало, позволи ми да ти помогна… — Дръпна я отново към себе си да се облегне на рамото му.

Маги си спомни първата си среща с Едуард Арейбин. Беше през първата седмица откакто се бяха преместили в Бокхемптън и тя вървеше, бутайки Лили в количка през дълбока кал, когато Едуард с ягуара си едва не ги прегази. Възмутена, опръскана от главата до петите, Маги застана с ръце на хълбоците и започна да реди гръмки думи за маниакалното му шофиране. Едуард бавно излезе от колата и й подаде голяма ленена кърпа, да се избърше. Двайсет минути по-късно той седеше върху един от сандъците в хола им и пиеше уиски от чаша за миене на зъби, докато я запознаваше с местните клюки. Оттогава едва ли минаваше седмица, без тя и мъжът й да се видят с него.

— Еди, не съм сигурна дали Оливър още ме обича.

Еди задържа уискито в устата си и не й отговори веднага. Той изчакваше Маги да му подскаже в каква посока да тръгне разговорът им, но сърцето му замря след последните й думи. Надяваше се да избягнат точно тази тема. Въпреки че Оливър Калахан беше негов добър приятел, Едуард отдавна се съмняваше дали обича жена си така, както тя заслужаваше. Размисли дали да каже на Маги истинското си мнение, но реши по-скоро да я успокои, а не да й отваря очите.

— Вече стигнахме до заключението, че не разбирам много от брачни въпроси. Сигурен съм, че Оливър те обича. Може би просто си изтощена от чаровните си деца и имаш нужда от почивка. Сигурно същото важи и за Оливър. Смятам, че представата ти за брака е твърде романтична, убедена си, че трябва да бъде съвършен и никога да не среща трудности. Не знам, Маги. Но съм сигурен, че си прекрасна жена, добра приятелка. Оливър е щастливец и аз ревнувам.

В това изказване Едуард изрази различни настроения, но онова, което стигна до ушите на Маги бяха последните му думи — че я ревнува от съпруга й. Това беше тема, която тя винаги се стараеше усърдно да избягва.

— Чарлс много ясно показа, че не ме смята за привлекателна.

— Ще те поправя. Чарлс даде ясно да се разбере, че Луси не те смята за заплаха. Чарлс е сънувал еротични сънища с теб. Самият той го е споделял. И то няколко пъти, дъртият му негодник. — Залюля я, както се бе облегнала на рамото му. — Луси не те смята за заплаха, защото е интелигентна жена, също като теб, колкото и да се опитва да докаже обратното. Знае много добре, че ти не би имала нищо с Чарлс. Следователно, не си заплаха за нея и затова тя не се държи лошо с теб. От своя страна пък Чарлс мисли, че Луси не те смята за привлекателна, така че той най-спокойно би могъл да те сънува, без Луси да се притеснява и да му го натяква. Хайде, Магс, използвай малко ума си. Достатъчно умна си, за да трябва да ти обяснявам всичко това.