Джулиет Мийд - Близки непознати

— Остави, Чарлс. Маги, както и всички ние, знае прекрасно, че е очарователна. Човек трябва да е сляп, за да не го забележи. Остави този въпрос, моля ти се, защото ще се принудя да се съглася с жена ти, че си идиот. Истински кретен. — Едуард се пресегна, за да стисне ръката на Маги, но установи, че от нерви бе дръпнала ръкавите си надолу така, че покриваха пръстите на ръката й. Не успя да я докосне. Вместо това отново напълни чашата й.

— Някой гледал ли е едно много любопитно предаване по телевизията онзи ден за сексуалните наклонности на животните? — Чарлс се опитваше да промени темата.

Маги кимна.

— Казваше се „Сексуална повеля“. Да, гледах го. За бабуините и мишките. По-точно за някакви австралийски пустинни мишки. Беше изумително, нали?

— Ти да не би случайно да се интересуваш от бабуини? — попита Ричард, който бе важна клечка в рекламата в Лондон и бе отскочил до провинцията за глътка чист въздух, както се изрази.

— Не, но идеята беше много интересна. Всъщност животните се съвкупяват, за да продължават вида, но се държат по различен начин по време на ухажването. Обясняваше се връзката между инстинкта за самосъхранение и необходимостта да се запази вида.

— Колко вълнуващо! И какво правят бабуините? Използват различни сексуални техники, така ли? Нищо чудно, че Чарлс го е гледал! — На Луси й беше интересно, но не чак толкова, че да забрави нетактичността, която съпругът й прояви преди малко.

— Не точно техники, Лус. Разказваше за разликата в ритуалите на ухажване при пустинната мишка и бабуина. Докато бабуинът е моногамен, пустинната мишка не е, затова женските им реагират съвсем различно.

— Кои ги бива повече?

— В какъв смисъл?

— Ами кои са по-добри любовници? Човек би помислил, че е пустинната мишка, тъй като го прави по-често и така да се каже има по-голяма практика.

— Не вярвам някой да е доказал, че моногамията е свързана с редки сексуални контакти. Поне от научна гледна точка няма подобна хипотеза. Все пак, не за това ставаше дума, Луси. Според мен и двата вида са еднакво добри. По-скоро се разискваше кой от тях по-успешно осигурява репродуцирането на поколението и защо помежду им съществува толкова голяма разлика. Щом пустинната мишка достигне сексуална зрелост, тя веднага започва да си търси женска, после се бори с нея, после се съвкупяват в продължение на около дванайсет часа, след това той си тръгва, намира друга женска и всичко се повтаря. Бабуинът просто избира своята спътница и остава край нея цял живот, прави всичко, за да й достави удоволствие, така че тя да няма причина да си търси друг. Просто сравнението беше интересно.

— Знам кой от двамата бих предпочел да бъда, ха-ха! — разсмя се Майкъл — другият приятел на Едуард от Лондон.

— Може да си мислиш така, но за мишката краят на историята не е много хубав. — Маги изчака, докато прикове вниманието им. — Четири дни по-късно или след като четири пъти е сменил партньорката си, мишокът пада и умира. Нали разбирате, поради всички тези хормони напрежението за сърцето и за имунната система се оказва прекалено голямо.

Майкъл се умърлуши, а Луси се разсмя.

— Според мен си получава заслуженото, след като не остава да помага в отглеждането на поколението. Това отнася ли се и за мъжете? За мъжете като човешки същества, ако изобщо би могло да ги наречем така?

— Не, не се отнася, макар и да ти се иска, нали? — Маги обърна глава така, че косата й падна напред и закри лицето й. — Дали пък мишката на смъртния си одър изведнъж не започва да изпитва угризения на съвестта и дали не стига до заключението, че не си е заслужавало да живее по този начин. А може би се опитва да остави послание на синовете си — послушайте какво ви казвам, не повтаряйте моите грешки.

Всички се разсмяха.

— Ами женската бабуин? — подхвърли Луси. — Не ви ли се струва, че от робската преданост на партньора, й става безкрайно скучно! Само като си представиш някоя грамадна маймуна да върви след теб по цял ден и да те пита: „Мила, да ти поднеса ли още една чаша чай?“. Истинска досада.

— Всъщност в предаването не ставаше дума за женските.

— А би трябвало. Според мен женската пустинна мишка е изправена пред определен проблем. Защо трябва да се примирява с мъжките прищевки? Може би ако тропне с крак и откаже да удовлетвори мръснишките желания, мъжете ще се променят? Мишоците искам да кажа.

— Кой знае. Може пък да им харесва. Сигурно повечето женски обичат само настъпателни и сексапилни партньори и нямат нищо против, ако тъкмо такива се въртят около тях.