Джулиет Мийд - Близки непознати

— Така ли? Благодаря ти, че ми каза — каза остро Маги, а после се усмихна на Едуард. — Аз ще дойда с най-голямо удоволствие, ако успея да убедя бавачката да остане.

— Чудесно. В такъв случай ще действаш като домакиня, мила моя. Ще се видим тогава.

Едуард потупа Оливър по рамото, излезе и се отправи към своята къща. Замисли се за семейство Калахан и по-специално какво не беше наред с тях. Познаваше Оливър и Маги от деня, когато дойдоха да живеят в Бокхемптън, но питаеше особен интерес към Маги. У нея имаше нещо, което изключително го привличаше, но не можеше да определи какво точно. Оливър беше много по-лесен за разбиране — беше първокласен простак, но невероятно очарователен. А Маги… Маги беше различна. Необикновена. Напоследък изглеждаше все по-депресирана и Едуард се безпокоеше за нея. Докато стъпките му го отведоха до собствената му врата, стигна до простото заключение, че или Маги не получаваше достатъчно секс, или Оливър получаваше прекалено много.

Съобщение, оставено на телефонния секретар на Калаханови:

Здравей, Маги. Обажда се Кристи Макарти. Исках само да ти кажа, че всичко е уредено. Извадихме старото креватче на Джейк за вашето момченце, а също и играчки за момиченцето ви. Срамота е, че няма да се срещнем, но ще ви махнем от самолета! Всичко хубаво и не се колебайте да ми позвъните, ако имате нужда от нещо…

В четвъртък вечер, на 27-ми май, Маги си сипа чаша вино в кухнята. С едното си ухо слушаше радиото, а с другото — спора между Лили и бавачката.

— Мамо, Лия е ужасна. Не ми дава да гледам „Книга за джунглата“, а аз искам. Ужасна е и вече не ми е приятелка. Ще й кажеш ли да си върви, а ти да останеш с нас. Защо си облякла тази рокля?

— Не я ли харесваш, Лили?

— Не. Много е грозна и е черна. Защо не облечеш нещо хубаво — например яркожълто с много, много воланчета? — Лили разпери ръце и се завъртя, за да покаже колко широка трябва да е полата.

— Жълто отива на теб, скъпа, но на мен — не. С жълто приличам на банан. Освен това ще се покрие с косми от кучето. Космите на Бумър няма да личат на черната рокля. — При споменаването на името му дебелият черен лабрадор в краката й апатично завъртя опашка. Лили наблюдаваше внимателно как майка й закопча клипсовете на обиците си.

— Няма да излизаш, нали, мамо? Няма да ни оставиш, нали?

— Отивам на вечеря при Едуард, Лили. Няма да стоя дълго. Лия ще остане тук с вас.

— Не може ли Лия да отиде на вечеря при Едуард? — изстена Лили. — А ти да останеш и да ни четеш цяла нощ. Мразя Едуард.

— Не го мразиш, обичаш го много и никога не бива да казваш, че мразиш някого. Твърде грубо е.

— Но аз наистина го мразя. Понякога мразя и Артър. — Лили престана да хленчи, докато мислено преброяваше онези, които понякога мразеше. Лицето й придоби замислен вид. — Също и Уилям. И ужасната Миранда. — Въодушеви се от задачата си да изброи всички, които не харесваше в детската градина.

— Достатъчно, Лили. Няма да закъснявам, Лия. Всъщност, честно казано въобще не ми се ходи.

— Глупости, ще прекараш чудесно. Какво става с плановете за Америка?

— Всичко е уредено. Оливър получи поръчката за „Телеграф“ и се мисли за новия Алистър Кук. Семейство Макарти ни помогна ужасно много, направиха всички застраховки и каквото бе необходимо. Помолих ги да направят застраховката на колата на твое име, за да се чувстваш по-свободна и да се поразходиш.

— Страхотно! Имам приятелка в Атланта. Мисля да й отида на гости.

— Чудесно. Кой знае кога пак ще отидеш в Щатите, затова не пропускай възможността. Аз също бих постъпила така. — Маги прегърна двете деца, а Лили се опита да се изплъзне от ръцете й, тъй като майка й закриваше екрана на телевизора.

Когато Маги влезе в плевнята, която преди няколко години Едуард Арейбин бе превърнал в къща за живеене, тя чу гласовете на семейство Уикъм-Едуардс, които спореха на висок глас. В това нямаше нищо необичайно. Чарлс и Луси непрекъснато се караха, смятаха едва ли не за свое задължение да занимават домакините или гостите си със семейни спорове. Маги беше чувала хиляди пъти как Луси бе направила грешката да приеме предложението на Чарлс, а също и как Чарлс се оженил за красива руса нимфа, която за дванайсет месеца се превърнала в шейсет и пет килограмова вещица. Всъщност Чарлс беше, а и вероятно продължаваше да бъде най-хубавият мъж в графството, а Луси нямаше повече от петдесет килограма и бе най-привлекателната жена поне в Южен Уилтшър. Този път бяха избрали Едуард за свидетел на поредната им разправия, а той седеше, потънал в мълчание, докато всеки от двамата представяше своето виждане за преустройството на градината. Беше се отпуснал срещу тях и раздразнено притискаше челото си с елегантните си пръсти, докато ги слушаше как се карат. Обърна сивите си очи нагоре, когато Маги влезе. Луси и Чарлс едва поеха дъх, за да я поздравят и да продължат, но пристигането на Маги даде възможност на Едуард да се извини и да предложи на новодошлата нещо за пиене. Когато той се върна, въпросът бе поставен на гласуване.