Джулиет Мийд - Близки непознати

В седем часа Кристи влезе в стаята на Джейк, завари сина си по пижама, а Мариела сгъваше дрехите му. Тя пожела лека нощ на девойката и седна на леглото на Джейк. Той я чакаше. Току-що измитата му коса беше пригладена, след като Мариела го бе сресала старателно, но съхнейки, тъмните, непослушни къдрици, наследени от баща му, бухваха около челото му.

— Избра ли кои книжки с приказки ще четем? — попита Кристи, докато се настаняваше на края на леглото.

— Да. Тези пет. — Той сложи книгите в скута й.

— Джейк, знаеш какво се разбрахме. Три.

— Не, пет. Пет не са много.

— Три.

— Мамо , три са за бебета. Едва ли има деца…

— Джейк — прекъсна го тя — искам да ти обясня нещо, което трябва да помниш цял живот. Има неща, за които можеш да водиш преговори, има и такива, за които не можеш. Това е едно от нещата, за които няма да се разправяме. Нали ме чу? Три приказки, мъничкият ми.

Джейк заспа преди края на третата приказка, а Кристи слезе долу, за да приготви напитките преди Гейб да се е върнал. Направи сироп от джоджен като стри листата му със захар, докато се образува зелена каша, отгоре сипа бърбън и много лед. Изнасяше двете чаши и кристалното шише на верандата, когато чу гумите на колата да хрущят по чакъла на задната алея. Гейб свали сакото и вратовръзката си, докато изкачваше стъпалата към верандата, поднесе й букет цветя, целуна я по косата и наля чашите. Това бе домашен ритуал, към който се придържаха, започвайки от средата на април или началото на май, когато температурата се вдигнеше над 20 градуса. Известно време двамата мълчаливо отпиваха от напитката — Кристи, облегната на парапета, се взираше в храстите на двора. Гейб въздъхна доволно.

— Хубаво е човек да се прибере вкъщи, скъпа.

Кристи веднага настръхна. Това също бе част от ритуала им.

— Всеки път го казваш.

— Понеже всеки път го изпитвам.

— Толкова си…

— Предсказуем? Досаден?

Кристи се помъчи да се успокои и му отправи най-топлата усмивка, която успя да изтръгне от сърцето си.

— Не. Ти толкова… ме поддържаш. Винаги си в добро настроение, винаги ми носиш цветя. Знаеш какво искам да кажа. Притежаваш умението да се възхищаваш.

— Има страшно много неща, на които се възхищавам, Кристи, и на теб най-вече. Това тревожи ли те?

— Да ме тревожи? — Тя сви рамене. — Не, как може да ме тревожи? Би било извънредно странно, ако ме тревожеше. — Тя стоеше вдървено на края на верандата и скубеше изсъхнали листа от растенията в саксии, подредени върху парапета. Искаше й се Гейб да проявяваше по-малко възхищение и повече страст. — Радвам се, че забелязваш някои неща, Гейб.

— Понякога обаче ми се струва, че ти досаждам. Сигурно те вбесявам.

Едно от нещата, с които съпругът й я дразнеше най-много, бе опасението му, че й досажда. Ако наистина го усещаше, поне да бе направил нещо вместо само да го признава от време на време. Тази вечер тя си обясняваше въпросите му, пък и паузата, която направи в очакване тя да го опровергае, като измислен от него метод да се поздрави за това, че я прави щастлива. Самодоволството му я обиждаше. Тя стисна очи, преброи до десет, после се обърна към него. Потупа го по бузата, усети, че брадата му беше набола, а Гейб използва възможността да я хване за ръката.

— Наистина смятам, че си глупав. Как можеш да ми досаждаш? Ти си добър съпруг, добър баща и аз се гордея с теб. — Тя седна в скута му. — Как мина денят ти?

— Беше много дълъг. Скучен. Мартин провали покупката на Бъкланд и ще се наложи ние да поемем отговорност. Сто пъти му казах да не ги притиска, сега те се оттеглиха и ни предстоят сериозни неприятности. — Той затвори очи, когато дългите пръсти на Кристи се плъзнаха в гъстата му коса и загладиха къдриците на челото му. — Но това се е случвало и друг път. За съжаление сигурно пак ще се случи. Ще минат месеци, докато се оправи цялата тази каша.

— Не месеци, Гейб. Имаш време до първи юли.

— Не се тревожи, Кристи. Ще се качим на самолета дори да се наложи аз да го управлявам. Знам колко означава тази почивка за теб. Бих преобърнал небето и земята, само и само да бъдеш щастлива.

— Не бива винаги да мислиш за мен, Гейб. Помисли и за себе си. Ти не искаш ли да заминем? Иска ми се веднъж да помислиш и за себе си. Не се ли вълнуваш?

— Разбира се, че се вълнувам, скъпа, но нали ме познаваш, щастлив съм, където и да е, стига ти и Джейк да сте около мен. С най-голямо удоволствие ще прекарам остатъка от живота си ей на това място. — За кой ли път на Кристи й направи впечатление колко малко изисквания имаше съпругът й към живота. — Разговаря ли отново с Калаханови?