Джулиет Мийд - Близки непознати

На Кристи й бяха нужни точно пет седмици, за да постигне целта си. До 20-ти май не само бе убедила Гейб да вземе осем седмици отпуска и да замине за Уилтшър, а не за Върмънт, но бе разменила няколко писма със семейство Калахан и бе получила официалното им съгласие да им предоставят къщата си от 3-ти юли до 28-ми август. С колкото и голямо нетърпение да очакваше да прекара лятото в Англия, не можеше да си представи, че няма да се върне отново в любимата си Оук Ридж и ще прекара остатъка от живота си в затънтения Уилтшър. Тя предложи на Маги да използват и къщата им край брега, на което англичанката се зарадва. Още щом отвори писмото, в което имаше снимки на къщата в Бокхемптън, Кристи се влюби в нея, тя беше всичко, че и повече, отколкото беше очаквала. Кристи не обърна внимание на предупрежденията на Маги Калахан, че до известна степен къщата била занемарена и че централното отопление не било съвсем наред. Отказа и предложението на англичанката да купи микровълнова печка с думите, че иска да поживеят точно така, както семейство Калахан. Каза на Маги да не прави каквито и да е промени нито в къщата, нито в градината. Вече бе резервирала билети за Лондон, щяха да пристигнат рано на 3-ти, уреди тенискортът да бъде поправен, както и климатичната инсталация и остави английски чай за закуска. Сложи го във фризера. Стори й се подходящо и си помисли, че така ще остане свеж през следващите шест седмици. Оставаха само шест седмици, а тя имаше да свърши толкова много неща.

Повечето от приятелите им сметнаха, че са луди да оставят дома си в ръцете на хора, които никога не са виждали. Мери-Джо — най-близката им съседка в Лорънсвил бе ужасена.

— Ама, Кристи! — възкликна тя. — Какво ще стане с всичките ти тайни? Те ще проверят банковите ти сметки, ще бъркат в личните ти вещи…

Гейб отхвърли думите й със смях.

— Току-що свали маската си, Мери-Джо. Ти сигурно би пребъркала всички лични документи на хората, но това не значи, че семейство Калахан ще постъпи така, нито пък ние. Ние сме обикновени хора, а ти май си нещо друго.

Мери-Джо се разсмя кокетно, но размаха пръст към него.

— Е, Гейб, миличък, ако имаш някакви проблеми с тези хора, не идвай да ми се оплакваш. Поне съм те предупредила. — Тя поглади тясната си копринена рокля и се приготви да си тръгне от верандата. — Само не ме разбирайте погрешно. Наистина ще се грижа за тези хора като за истински съседи, но все пак ви казвам да приберете всичко, което не бихте искали дори най-близките ви да знаят…

Кристи огледа къщата и двора като че ги виждаше за пръв път. Оук Ридж беше построена през 1860 година не точно в колониален стил, по-скоро беше голяма и луксозна фермерска къща в самия край на Лорънсвил. Бе заобиколена от ниви, засадени с памук, тютюн и соя. След като се нанесоха, семейство Макарти бяха направили някои подобрения. Стегнаха тенискорта, под тяхно наблюдение стана преустройството на градината и поляните, а предишната година Кристи довърши лятната къща до езерото. Колкото и критично да гледаше, Кристи знаеше, че домът й е прекрасен. На външен вид къщата изглеждаше малко грубовата, но бе запазила характера си на семейно убежище. Кухнята и трапезарията бяха добре подредени, но съвсем не в модерен стил. Кристи бе запазила оригиналния дървен под навсякъде — непрекъснатото скърцане беше част от характера на Оук Ридж и тя го предпочиташе пред трополенето по теракотни плочи или пред неестествената тишина на мокета. Изкачи се бавно по извитата широка стълба, прекара механично ръка по перилата, за да провери дали е избърсан прахът. Вторият етаж също бе подреден класически — четири обширни спални, на високите тавани бяха закачени огромни дървени перки за раздвижване на въздуха, пердетата и покривките на леглата бяха от лека, драпирана памучна материя с дантели и придаваха хладина и свежест. Благодарение на простия и елегантен вкус на Кристи и на усърдната работа на прислужницата й Елън всички стаи, дори тази на Джейк, бяха с много малко мебели, почти празни. Най-накрая Кристи отвори вратата на малкия кабинет на съпруга си. Сви устни, когато забеляза листовете, пръснати върху бюрото и по пода, пепелникът, препълнен с угарки от пури и редицата използвани чаши. Знаеше, че Гейб мрази Елън или тя да влизат в личното му светилище, но времето напредваше и през следващите няколко седмици трябваше да сложат в ред и кабинета. Докато се взираше в бюрото, сложила ръце на хълбоците си, чу, че външната врата се затваря и писъци и смях огласиха къщата. Мариела, жената, която се грижеше за Джейк, го бе довела от училище. Токчетата на Кристи изтрополяха надолу по стъпалата.