Джулиет Мийд - Близки непознати

Маги му отправи ослепителна усмивка.

— Поправи ме, ако греша, скъпи, но доколкото си спомням ти не поиска да платиш седем лири и половина допълнително.

— По дяволите. Значи заминаваме за Санта Фе. Маги и Оливър останаха на долния етаж още един час и преглеждаха списъка на къщите. Три месеца по-рано по препоръка на свои приятели те попълниха формуляр, за да бъдат приети в Световния клуб за почивка на разменни начала. Оливър убеди шефовете си в „Дейли телеграф“ да му възложат да подготви поредица от статии, нещо подобно на рубриката „Писма от Америка“ на Алистър Кук, а Маги реши да си даде два месеца почивка. Ако толкова й се приискаше да пише, винаги би могла да се включи в някой от материалите на Оливър. След шест години брак, през които редовно бе изчитала статиите му, не й представляваше никаква трудност да пише под името Оливър Калахан. След известно време получиха справочника, в който бе поместен и техният текст, заедно с инструкции да пишат на собствениците на къщите, за които кандидатстват, и да им предложат размяна. Те изпратиха седем писма — главно до семейства, които живееха на Източния бряг (Оливър не обичаше Западното крайбрежие), и още няколко до Мексико, просто ей така. Оливър обаче съвсем не беше сигурен как биха погледнали в „Дейли телеграф“ на „Писма от полуостров Юкатан“. Досега не бяха получили нито един отговор, но пристигнаха три неочаквани писма от хора, които бяха харесали тяхното предложение. Те бяха от Мидланд, Манхатън и Санта Фе и понякога Оливър ги наричаше според предполагаемите от него занимания на собствениците — Каубоя, Орела на законността и Копелето. В краен случай щяха да приемат да заминат, за ранчото. И двамата не бяха ходили в Тексас или на югозапад, така че все пак биха го приели като „придобиване на опит“. Предложението за Манхатън, макар че какво му беше на града, не смятаха за подходящо — двустаен апартамент просто не беше достатъчен, за да приюти тях двамата, Лили и Артър, и гувернантката Лия, освен това на Маги не й допадаше идеята да бави две малки деца в центъра на Ню Йорк цели осем седмици. От самото начало отхвърлиха Санта Фе. Оливър каза, че му се повдигало от твърдението на собствениците, че живеят в едно от най-престижните, ако не и най-престижното място за живеене в Америка.

Маги вдигна очи от допълнителната притурка към справочника, която получиха неотдавна, където бяха включени и последните добавени адреси.

— Ол, Знаеш ли къде наистина ми се ходи? Искам да отидем на юг.

Оливър не я погледна. След като отхвърлиха всички предложения за Тенеси, сега той преглеждаше адресите за Върмънт.

— На юг ли? Искаш да кажеш във Флорида? Дисниленд ли имаш предвид?

— Не, имам предвид истинският Юг. Старият Юг. Разбираш какво искам да кажа. Югът от Гражданската война. Където е звучал маршът на Шърман 1 1 Шърман Уилям (1820–1891) — американски генерал, предвождал войските на Севера в Гражданската война. Той осъществява прехода през Джорджия (1864 г.), решаващ за победата на Съюза. — Б.пр. . Където е създадена Конфедерацията.

Оливър притисна с пръст страницата, за да не загуби докъде беше стигнал, погледна я и се усмихна.

— Ти така и не можа да излезеш от „Отнесени от вихъра“, нали, Магс? Направо умираш да си сложиш рокля с кринолин, да седнеш на верандата и да кажеш: „Ето кой идва — господин Рет!“, а Кларк Гейбъл да те вземе в обятията си…

— Даа, там е проблемът. Само ти ще ми бъдеш под ръка, а ни най-малко не приличаш на Рет Бътлър. Може би по-скоро на Ашли Уилкс. — Тя се усмихна, загледана в дългото му тясно лице. — Знаеш ли, Ол, никога по-рано не ми беше хрумвало, но ти наистина малко приличаш на Лесли Хауърд 2 2 Лесли Хауърд — американски актьор, изпълнил ролята на Ашли в прочутия филм по романа „Отнесени от вихъра“. Кларк Гейбъл изпълнява ролята на Рет Бътлър. — Б.пр. . Носът ти е малко големичък, по-скоро гърбав, отколкото прав, линията на челюстта ти не е толкова изразена като неговата, видът ти по-скоро е покварен, отколкото благороден, но в тъмна нощ, ако човек ти хвърли само бегъл поглед…

— Ако случайно съм с куче, което да ме води, и нося бял бастун, да, да, всичко това съм го чувал и по-рано, много ти благодаря, Магс. Престани с обидите, моля те. Хубаво разгледай това приложение и намери къде да отидем или ти ще останеш в един от най-малко престижните жилищни райони на Англия, а аз ще замина сам за Манхатън.

Кристи Мур Макарти седеше на задната веранда на къщата си и четеше „Бизнес уик“. Не беше особено завладяна от статията за малки запушалки, не се интересуваше от каквито и да било количества малки запушалки поне от три години, а може би и повече, ако беше честна със себе си, но въпреки всичко усърдно я четеше. Кристи четеше всичко. Четеше „Бизнес уик“ и „Вашингтон пост“, „Венити феър“, „Нешънъл Джиографик“ и „Космополитън“. Би чела дори „Популярна механика“, ако абонираха за това списание. Четеше и романи, детски приказки и пиеси. Четеше романтични книги, детективски истории и романи на ужасите. Четеше и книги по зоология, социология, теология, криминология и екология. Четеше биографии, исторически книги и поезия. Четеше всичко, което й попаднеше. Най-вече четеше белетристика. Дори веднъж прочете научнофантастичен роман. Четеше жадно, имаше любопитен ум и живо въображение. Откакто преди шест години престана да работи като брокер в „Мерил Линч“, разполагаше с прекалено много време.