Джулиет Мийд - Близки непознати

— Да. Искам да заминем за Европа.

— Скъпа, бяхме в Париж за Нова година. Смятах да отидем до Върмънт или някъде другаде само да се откъснем от тази проклета горещина…

— Искам да отидем в Уилтшър.

— В Уилтшър ли? Къде за бога е това?

— В Англия. Стоунхендж е в Уилтшър. — Тя очакваше, че той ще проследи мисълта й.

— Стоунхендж?

— О, Гейб! Разказвала съм ти за Стоунхендж! Споменаваше се в „Тес от рода Д̀Арбървил“ 3 3 Роман от английския писател Томас Харди (1840–1928). В този, както и в другия си роман „Незабележимият Джуд“, анализира нравствената същност на човека. — Б.пр. .

— А, да, сега си спомних, ти се поставяше на мястото на Тес, нали? В тази книга ли имаше мъж, който приличал на мен? Нали ми каза, че съм приличал на героя?

Кристи се засмя.

— Не, Гейб. Не съм смятала, че приличаш на героя. Ти въобще не приличаш на Ейнджъл Клеър, всъщност той не е истински герой… в края на краищата.

— Е, мога да си отдъхна, скъпа, защото би било обезпокоително само ако си представех, че някой на име Ейнджъл ти напомня за мен…

— Онзи, на когото смятах, че приличаш, беше Гейбриъл Оук. В друг роман. От същия автор обаче — добави, за да го успокои. Гейб нямаше нужда от успокоение. Беше прочел и двете книги — „Тес от рода Д̀Арбървил“ и „Далеч от влудяващата тълпа“, и нарочно смесваше главните мъжки образи, за да развесели Кристи и да й даде възможност да се отнесе покровителствено към него. Би застанал и на главата си, ако това би я накарало да се засмее. Съпругата му продължи: — Би трябвало да прочетеш тези романи. Ще ги вземем на почивката в Уилтшър.

— Скъпа, нямам време да прочета дори една книга по време на почивка…

— Гейб, би ли могъл да вземеш по-дълга отпуска?

— По-дълга отпуска ли? Кристи, хайде кажи какво се върти в хубавата ти главица?

— Исках да те попитам дали би могъл да си вземеш по-дълга отпуска, да речем месец… Бихме могли да останем по-дълго там. На Джейк много ще му хареса, а ще му повлияе добре и в образователно отношение…

Няма родител на света, който поне веднъж да не е оправдавал някое свое желание с твърдението, че го прави заради децата си. Родителската любов е един от малкото непробиваеми щитове на егоизма.

— Ами трябва да видя — отвърна Гейб уклончиво, тъй като не желаеше да прекърши надеждата на Кристи. — Може би.

— Добре. Ще поговорим, когато се прибереш. Ще можеш ли да се върнеш по-рано? — Беше четвъртък. Обикновено в четвъртък вечер Гейб се качваше на самолета в Шарлот, летеше до Файетвил — най-близкото летище, и в петък работеше вкъщи. Това бе едно от предимствата, че замени практиката си в Ню Йорк срещу място на съдружник в Северна Каролина.

— Рано ли искаш да се прибера, Кристи, скъпа?

— Разбира се, че искам! Дори тръгни още сега. — Гласът й прозвуча дрезгаво и подкупващо, а Гейб се разсмя.

— Ще направя всичко възможно. Прегърни Джейк от мен, ако не успея да се прибера, преди да си е легнал.

— Непременно. Ще се видим. Чакам те — прелъстителните нотки отново погалиха слуха му:

Кристи постави внимателно слушалката на мястото й и се качи на горния етаж да се преоблече за тенис. Върху люлеещия се стол на верандата Световният справочник за почивка на разменни начала остана отворен. С дебела червена линия бе обградена само една обява:

Прекрасна, обширна фамилна къща от деветнайсети век с голяма градина, разположена в идилична местност близо до Солсбъри, Уилтшър. Четири гостни, осем спални. Исторически места като Бат, Стоунхендж…

Кристи нямаше търпение да дочака съпруга си да се прибере. След като Джони — треньорът им по тенис, привърши с нея и я остави да прави упражнения за стягане на китката за бекхенд, Кристи се върна в бялата къща, строена отпреди Гражданската война, където живееха с Гейб и сина им Джейк след напускането на Ню Йорк, и набра телефонен номер в Англия. Проведе дълъг разговор с приятна жена на име Маги Калахан. Всяка от тях описа своята къща и двете се споразумяха да си разменят по-подробна информация и снимки. Обсъдиха възможните дати и най-близките летища, които биха могли да се използват. Говориха за мъжете си, за децата и за животните. Направи им впечатление съвпадението, че съпрузите им работят далеч от къщи. И двете бяха на мнение, че би било много удобно да имат на разположение компютри, принтери и факс машини, когато са на почивка, а също, че трябва да оставят уредите за почистване и инструментите за градината на местата им. И двете смятаха, че шест седмици е абсолютният минимум време, необходим, за да има успех планът им, и решиха да удължат престоя до осем седмици. Постигнаха съгласие по всички въпроси и по най-важния — да разменят къщите си.