Джулиет Мийд - Близки непознати

Изчиташе „Бизнес уик“ от кора до кора и едва тогава го оставяше. Беше едва април, към обяд, но на верандата започваше да става горещо. В средата на лятото новата бяла боя на къщата щеше да се обели от слънцето. Кристи влезе в кухнята, за да направи чай с лед. Правеше го по традиционния начин — с истински чаени листенца, с истински лимонов сок и истинска захар. Нямаше нужда да се тревожи за килограмите си, освен това обичаше традициите. Майка й, Бланш Хюлет Мур, винаги твърдеше, че можеш да познаеш дали една жена е дама само докато я гледаш как приготвя чай. Тя сипа горещия чай във висока чаша, пълна с лед и чу как кубчетата започнаха да пукат, докато се топят. Майка й не би одобрила това. Тя би настояла да остави чая да изстине, преди да го сервира, но Кристи нямаше толкова търпение. Тъкмо когато се върна на верандата, пощаджията спря на алеята при задния вход.

— Как сте днес, госпожо Макарти?

— Прекрасно, благодаря, Сам. Става истински горещо, нали?

— Така си е. Скоро ще стане още по-горещо.

— Надявам се, че не грешиш! Всичко хубаво, Сам.

Той махна за довиждане, Кристи прегледа купчината писма и отвори дебел кафяв плик. Беше от приятелката й Майра в Ню Йорк. В плика намери кремава книжка — Справочник на Световния клуб за почивка на разменни начала. Прочете кратката розова бележка, която я придружаваше.

Мила Кристи,

Тази книжка пристигна с пощата преди няколко седмици, а тази година двамата с Марти не можем да се откъснем от града, понеже Мич ще посещава лятно училище. (Не можеш да си представиш колко бих искала децата ми да бяха малки колкото Джейк! Скоро ще трябва да се разправяме и с приятелки!) Канех се да я хвърля, когато се сетих, че вие с Гейб все говорите за дълго пътуване в Европа и си помислих, че тази книжка би могла да ви вдъхнови да осъществите идеята си! Ние три пъти сме пътували на разменни начала и винаги сме прекарвали чудесно, защо и вие да не опитате? Само си изберете къщите, които ви харесат, пишете на хората или по-добре им се обадете по телефона, защото хубавите места бързо се заемат, а тази книжка отдавна е у нас.

Поздрави на Гейб и Джейк, позвъни ми, когато прегледаш книжката. Време ти е да се поразходиш до града, сигурно умираш от желание да излезеш за малко от провинцията!

Майра грешеше. Кристи не копнееше да се върне в Ню Йорк. Тя бе напуснала града шест години по-рано, когато забременя с Джейк и „се оттегли“, за да се отдаде на майчинството и на Оук Ридж — къща край малкото градче Лорънсвил в областта Марлън, щата Северна Каролина. Нито веднъж не съжали, че се премести и ако нещо липсваше в живота й, то не бе Ню Йорк. Обичаше го, докато живееше там, но не й се искаше да се върне. Когато Кристи вземеше премислено решение, изпълняваше го и никога след това не съжаляваше. Приятелите й, които не се осмелиха да последват примера й, се опитваха да си създадат самочувствие, като твърдяха, че Кристи е направила грешка. Но не беше вярно. Кристи Мур Макарти беше възпитана според най-строгата традиция на аристокрацията от Юга и заедно с майчиното си мляко беше всмукала решителността и твърдостта, присъщи на всички издигнати южняци — и мъже, и жени. Кристи притежаваше тези качества в пълна степен. Тя не правеше грешки, а взимаше решения. Съвсем просто.

През останалата част от сутринта Кристи прочете Справочника и когато го свърши, не позвъни на Майра. Обади се на съпруга си в кабинета му в Шарлот — на триста и двайсет километра северозападно от Лорънсвил.

— Здравей, скъпа! Всичко наред ли е?

— Наред е, Гейб, всичко е просто прекрасно.

— Какво правиш?

— Нищо особено.

— Хайде, Кристи! Разкажи ми какво свърши, след като се събуди. Знаеш как обичам да си представям какво правиш, по което и да е време на деня.

— Както ти казах, Гейб — Кристи се помъчи раздразнението да не проличи по тона й, — нищо особено. Просто почетох. Джони ще намине да ми даде още един урок.

— Позанимавайте се с бекхенда, нали разбираш, скъпа? Както правихме в събота и неделя.

— Добре, Гейб. Колко дълга отпуска ще си вземеш това лято? — Трябваше да постави въпроса ребром. Като един от съдружниците на малка, но много известна адвокатска фирма в Северна Каролина, съпругът й имаше право на толкова отпуска, колкото пожелаеше. Някои от неговите колеги отсъстваха през цялото лято, но не и Гейб, който смяташе, че просто не би било честно към младшите съдружници и сътрудници. Тя го чу как пое въздух през зъби.

— Трудно е да се каже отсега, скъпа. Може би две седмици. Зависи колко хора ще останат… Реши ли къде искаш да отидем?