Джулиет Мийд - Близки непознати

— Понякога си мисля, че никой не ме харесва. — Маги си даваше сметка точно какво прави и как звучат думите й. Вярно, че беше пийнала. Беше достатъчно замаяна, за да оправдае държането си, но не толкова, че да не съзнава, че си проси комплимент, нито пък толкова пияна да не усеща, че се плъзга върху тънък лед, който вероятно не би издържал тежестта й. А докато пристъпваше по хлъзгавата повърхност, можеше да се нарани. В продължение на година или две от време на време й минаваше през ума, че Едуард я харесва, а тя също го смята за привлекателен, но досега винаги бе потискала тези мисли. Приятно й беше, че между двамата има неизказана, известна само на тях тайна.

Едуард се намръщи. Обърна я към себе си, за да се взре в очите й и я стисна здраво за рамото.

— Какво правиш, Маги? Какво каза?

— Не знам. Сигурно говоря глупости. Може ли още малко уиски?

— Сипи си сама. Искам да видя дали можеш да се държиш на краката си.

Маги бавно се изправи и прекоси стаята с твърди крачки до масата, където Едуард беше оставил бутилката. Черната й рокля имаше доста семпла кройка, но полата беше с дълбока цепка, през която се виждаше немалка част от добре оформеното й бедро. Когато се обърна и тръгна обратно към Едуард, тя съзнателно полюшна ханша си, така че цепката да се отвори максимално.

— Добре. Приемам, че имаш хубава походка. Не съм сигурен каква игра играеш. — Едуард прокара пръст по бузата й.

— Трябва да се прибирам.

— Недей. Ще се прибереш по-късно. Часът е едва един. Нали каза, че Лия си е легнала и няма да те чака. Нито пък Оливър. Имаме време да говорим колкото си искаме. Довърши мисълта си. — Едуард вече не я докосваше. Вместо това я гледаше доста особено, лицето му беше само на няколко сантиметра от нейното. Маги изведнъж усети, че й става страшно горещо, молеше се да не се е изчервила, пое няколко пъти дълбоко въздух и отново се облегна на дивана със затворени очи.

— Мислиш ли, че Оливър има някаква връзка, Еди? — попита тя, като провлачваше думите.

— Честна дума, Магс, не знам. Никога не ми е казвал нещо направо, пък и аз не съм го питал. Откровено казано, не бих искал да ми доверява подобно нещо.

— Защо? За да не мислиш за мен като за бедничката Маги ли?

— Никога не бих могъл да мисля за теб като за бедничката Маги. Просто интимният живот на Оливър не ме интересува.

— Искаш да знаеш само неща, които те интересуват, така ли?

— Да.

— Значи не би желал да знаеш дали съм имала някаква връзка? Това не би те интересувало, нали? — Маги седеше със затворени очи, беше облегнала глава назад на дивана.

— Напротив. Признавам, че ти ме интересуваш. Но не бих те попитал.

— Защо? Нали сме приятели? Спомена, че мога да ти задавам всякакви въпроси. Би било нечестно, ако не е взаимно. — Маги отвори очи и го погледна косо, с присвити клепачи, без да обръща глава.

— Маги, държанието ти точно сега ме смущава…

— О, извинявай. Сигурно те притеснявам. — Едуард леко сложи пръст върху устните й, за да замълчи.

— Изчакай ме да довърша. Не мога да проумея каква игра играеш. Не мога да разбера какво искаш да направя и как да ти отговоря. Много те харесвам, Маги. Не бих искал да те разстройвам, но не увъртай, говори направо. Хващат ме нервите, когато не съм наясно какво искат от мен.

— Просто не искаш да ми кажеш, че Оливър е имал пет връзки с жени и че не ме харесваш. — Последните думи изрече бързо, така, сякаш не желаеше Еди да ги чуе.

— Боже мой, Маги — изохка Едуард и обхвана главата си с ръце. — Не знам да Оливър е имал дори една връзка, да не говорим за пет. Ако наистина искаш да ме накараш да предположа…

— Да, искам.

— Добре тогава. Подозирам, че може би е имал или има връзка. Може би. Но никога направо не ми го е признавал. Струва ми се, че е донякъде потаен човек. — Маги не промълви и дума. — Засяга ме повече какво ти мислиш за мен и какво смяташ, че аз мисля за теб. Явно не ти се разсъждава на тази тема. А какви са тези глупости, че не съм те харесвал?

— Ох, Едуард! Трябваше вече да съм се прибрала! — изхленчи Маги.

— Но не си.

— Наистина. Виж какво. Знам, че Оливър имаше връзка. Почти една година след като се оженихме, той ми разказа за изневярата си с колежка от „Дейли телеграф“. Луиз се казваше. Представяш ли си — бяхме женени само от една година? Той не ми го довери направо. Аз още работех в „Гардиън“. Живеехме в Сларинкард Гардънс, помниш ли ужасното апартаментче, за което съм ти споменавала? Аз си мислех, че като младоженци си живеем блажено. Той започна да се прибира късно, възникнаха най-различни ангажименти, все в последната минута. Известно време не подозирах нищо. Господи, колко глупава съм била! После една вечер негов колега спомена нещо за тази жена, Луиз, все още не мога да понасям това име, а той го изрече с особена интонация, като че ли знаеше нещо. Разпитах Оливър за нея, той реагира много странно, излъга ме, разбира се. Нали знаеш, че лъже? Каза ми, че не я познавал. Въобще не можел да се сети за нея. Най-накрая, месец или два по-късно, когато слагах кадифения му панталон в пералнята и разтърсих джобовете, за да проверя дали няма монети, оттам изпадна презерватив. Попитах го защо го носи, а той се изчерви до корените на косата си. Първо каза, че уж бил за приятел в службата. Както можеш да си представиш, аз не му повярвах. После измисли, че някой от редакцията се пошегувал с него, пъхнал го в джоба му с надеждата да го намеря. След това напълно загуби самообладание и обяви, че ще каже истината, чуй ме — мислел, че ако го използваме, това щяло да придаде пикантност на отношенията ни, щели сме да си спомним доброто старо, пълно с опасности време преди да се оженим. — Маги погледна Едуард и той не можа да разгадае израза на зелените й очи. — Можеш ли да повярваш? Сигурно ме е смятал за пълна идиотка. Аз вземам хапчета от осемнайсетгодишна възраст. Най-накрая рухна и си призна всичко. Изля го като ведро с вода. Разговаряхме в продължение на седмици. Реших да постъпя като зрял човек. Той действително се разкайваше. Простих му, предполагам. После, когато забременях с Лили, ми се стори, че наистина е гузен, понеже известно време беше много внимателен към мен. Нямам представа какво е правил между ражданията на Лили и Артър. Но сега съм сигурна, че има връзка. Не ми е казал нищо, но аз просто го усещам.