Джулиет Мийд - Близки непознати

Щом списъкът беше готов и всяка възможна дейност описана, Маги реши да отиде до местната конюшня, за да поязди.

— Здрасти, Модж. — Маги се облегна на вратата, докато приятелката й Имоджин замиташе фъшкиите. — Има ли възможност да пояздя следобед?

— Здравей, Маги. Разбира се. Не разчитай на Бони — кракът му не е добре, но може да изведеш Самсон на манежа. Аз ще дойда след две минути.

— Самсон!

— Да. Той е брат на Бони. Истински сладур. Иди да го оседлаеш — такъмите са тук, той е от горната страна, третият отляво. Ей сега ще дойда.

Маги тръгна бавно из конюшнята и надникна над вратичката в бокса на Самсон. Подсвирна.

— Модж — извика, — какво е това?

Имоджин дойде при нея пред бокса на Самсон. Големият черен кон не им обърна внимание.

— Е, Маги, не съм сигурна, но бих казала, че е кон — изрече тя бавно.

— Това не е никакъв кон — заяви убедено Маги. — Това е цяла кула. Той наистина е огромен.

— Но е кротък като агънце, нали, миличък?

— Имоджин, не мога да го яздя… Дори няма да мога да се кача върху него…

— Не ставай смешна, Маги, имаме един дънер, на който…

— По-скоро ще ми трябва стълбичка — измърмори Маги.

— Той е прекрасен. Абсолютно чистокръвен.

Имоджин винаги описваше конете си като „чистокръвни“, а Маги все още не проумяваше какво искаше да каже. Всъщност Имоджин нямаше дори един кон, който Маги би описала като „агънце“, да не говорим за „чистокръвен“. Маги бе стигнала до заключението, че конете се държаха според собствения си характер, с други думи, ако имаше зъл нрав, конят се държеше като истински дявол, а ако беше буен, буйстваше. Толкова за чистокръвността. Малко по-късно Маги успя някак си да се качи върху Самсон и яздеше в тръс на манежа, наблюдавана от суперкритичната Имоджин.

— За бога, Маги, внимавай с краката! Какво си мислиш, че правиш, масаж ли? Или си пиеш кафето? Съсредоточи се! Хайде сега го смушкай, не му позволявай да се държи така, той ще те хвърли, кажи му какво искаш да правиш, за бога…

— Казвам му какво искам, но той не ме слуша…

— Тогава му го кажи още веднъж. Той е интелигентен, Магс, знае какво прави, само че не може да разбере какво искаш ти, смушкай го пак, за бога, така, това е, дръж го така… По-добре. Много по-добре…

Самсон отхвърли глава назад така, че се видя бялото на очите му и направи цяла серия подскоци.

— Нали е миличък? Толкова игрив, също като агънце… За бога, Маги дръпни поводите, говори му, не си чувал с картофи! — извика Имоджин, после замълча и добави: — Да не би пък да си?

Имоджин не изглеждаше като типична ездачка — беше хубавичка, изискана, много елегантна и доста години бе работила в отдел за реклама в Сити, а след като се пенсионира, се премести в Уилтшър, за да се отдаде на мечтата си. Отнасяше се към конете като към хора, като към трудни, но чаровни младежи, които имаха нужда някой да ги ръководи, да ги напътства, някой с твърда ръка и нежен глас. За сметка на това тя имаше навика да се държи с хората, които ги яздеха, като че ли бяха тъпи животни.

Маги прехапа езика си. Не й беше особено приятно, но все пак беше по-добро, отколкото да чисти килими…

Докато Маги се мъчеше да се наложи на Самсон, Кристи Макарти приготвяше коктейл със скариди. Беше поканила Мери-Джо и съпруга й Франк на вечеря, както и Линда, и Би Джей Ричардс. Кристи готвеше внимателно с мисълта, че това може би щеше да е последната вечеря, която щеше да даде, преди да заминат за Англия. Когато Гейб се прибра, всичко беше готово и подредено върху бюфета в трапезарията — коктейлът със скариди като ордьовър, забележително мароканско ястие от пиле и туршия с лимони, рецептата, за което откри в стар брой на списание „Гастроном“, и за десерт малини, запечени в крем за целувки, също от „Гастроном“. За Лорънсвил това бе вечеря като за богати хора, там обикновено приготвяха пържено пиле или стек, но Кристи беше над средното ниво и обичаше да дава пример. Много жени в Лорънсвил искаха нейни рецепти, за да подражават на менюто й и обичаха да казват: „Кристи ми даде рецептата, мисля, че това ястие е от Ню Йорк…“. В началото Кристи готвеше съвсем прости неща или по-скоро караше Гейб да готви много прости неща. В околността славата на Гейб се носеше като специалист на скарата. Но тази вечер тя го изгони от кухнята и го остави да се погрижи единствено за напитките.

— Въобще не мога да си обясня защо им е притрябвало да идват в Лорънсвил… — Мери-Джо тръсна русите си къдрици. — Те имат ли представа къде отиват? Защо някой европеец би поискал да летува в някакво си малко затънтено градче?