Джулиет Мийд - Близки непознати

— Е, Мери-Джо, Лорънсвил не е чак толкова лош… Нали всички сме избрали да живеем тук, значи е хубаво… Ти би ли искала да прекараш осем седмици в Ню Йорк? Или в Чикаго? Или в Лос Анджелис?

— В никакъв случай! Но, Гейб, те можеха да отидат в Чарлстън или поне в Савана… — Мери-Джо беше от Чарлстън също като Кристи и според нея Савана беше беден братовчед на известния южен град.

— Мери-Джо, смятам, че това е добро, обикновено семейство, което иска да прекара някъде почивката си. Предполагам, че ще живеят повечето време в къщата на брега, отколкото в Оук Ридж. Децата им са малки, голямото е колкото Джейк, изглеждат доста сериозни хора.

— Е, бихме могли да се организираме и да ги заведем някъде… Например до Триъгълника или до Кароуиндс, на децата ще им хареса. Бихме могли да направим парти в тяхна чест, нали, скъпи? — Мери-Джо се обърна към доста мълчаливия си съпруг Франк.

— Както кажеш, Мери-Джо.

— А Франк би могъл да ги отведе на търг на тютюн, това може да бъде интересно за мъжа, аз пък ще изляза с нея по магазините…

— Госпожа Калахан може да няма желание да ходи по магазините с теб, Мери-Джо. — Кристи се усмихна на приятелката си.

— Искаш да кажеш, че тукашните магазини не могат да се сравняват с английските… — Мери-Джо придоби загрижен вид.

— Не мога да разбера защо сте толкова сигурни, че тези хора ще се разочароват от Лорънсвил — намеси се твърдо Линди Ричардс. — В края на краищата те са избрали да дойдат тук. Ще си прекарат хубаво на брега, а всеки от нас би могъл да ги покани на обяд или на вечеря. Ще се погрижим за тях, Кристи, дано вие с Гейб и детето да прекарате добре.

Домакинята я потупа по ръката с благодарност. Макар че теоретично Мери-Джо беше най-добрата й приятелка, Кристи много уважаваше семейство Ричардс. Те бяха малко по-възрастни и цял живот бяха живели в Лорънсвил. На пръв поглед Линди беше по-твърда и пряма от много жени, които Кристи познаваше в околността, повече приличаше на нюйоркчанка, макар по рождение и възпитание да бе южнячка. Тя казваше на бялото бяло, винаги говореше истината, без да се интересува за последствията. Всички в околността я уважаваха, особено семейство Макарти. Съпругът й Би Джей беше истински джентълмен от старата генерация — очарователен, духовит, с широко сърце, напълно спокойно приемаше живота и имаше собствени разбирания за християнството. Обръщаха се към него само с инициалите му, Кристи никога не беше чувала някой да го нарича с истинското му име и когато попита местните жители какво беше то, оказа се, че те или никога не го бяха чували, или толкова дълго не бяха го употребявали, че го бяха забравили. Така че той беше Би Джей или Бийдж както от време на време го наричаха Гейб и останалите им стари приятели, когато отиваха за риба.

— Слушай, Гейб, аз бих могъл да ги заведа на бейзбол, какво мислиш? Ще бъде нещо различно — да им покажем как истински мъже играят с топката…

— Много добра идея, Би Джей. Надявам се, че няма да гледаме тези странни английски игри, при които играчите само се разхождат нагоре-надолу между две пръчки — сещаш се какво искам да ти кажа, онази игра, как се наричаше? Кристи знае.

— Крикет.

— Точно така. Крикет. При последната ми командировка в Лондон един британски адвокат ме заведе на крикет и да ви кажа право никога не съм изпитвал такава скука… Играчите са с много смешни костюми, носят панталони с много подплънки и тъкмо когато си мислиш, че ще се затичат, тогава изведнъж всички спират… Много странно, казвам ви. А публиката! Публиката направо полудява, когато нищо не се случва. Например един от защитниците улови топка, която моят Джейк би могъл да хване с една ръка, докато другата е завързана на гърба му и всички като наскачаха, радват се, викат, атмосферата се нажежава… Мен ако питате, сигурно винаги е така.

— Много се радвам, че го каза, Гейб, защото и без това нямах намерение да ходя на подобни игри през почивката… — Кристи се усмихна, след което се обърна към Франк. — Франк, разкажи ми какво става с теб, ама всичко, до последната подробност. Чувам, че си взел нова площ към Мартинсвил?

Гейб наблюдаваше как действа жена му, докато в същото време наведен учтиво към Мери-Джо, я слушаше с едно ухо, а тя не спираше да говори. Не за пръв път се възхищаваше на умението на Кристи да общува. Не беше лесно човек да включи Франк в разговор — той беше свит, но и малко надменен, освен това се чувстваше нещастен, когато разговорът се отклоняваше от познати нему неща, а те бяха строго свързани с фермерството и то само в Северна и Южна Каролина, с историята на Гражданската война и с риболова. Любимата му тема определено беше реколтата. Въпреки всичко Кристи, единствена помежду всички в Лорънсвил, умееше да го изтръгне от нея. Успяваше да го направи послушен като кученце. Гейб подозираше, че независимо от явната привлекателност на неговата собствена жена, Франк е влюбен в Кристи, много дълбоко влюбен, още откакто двамата с Кристи се преместиха да живеят в Лорънсвил. Това караше Гейб да обикне още повече жена си, ако въобще беше възможно.