Джулиет Мийд - Близки непознати

Съблече се бързо, сложи си копринена камизолка. Гейб лежеше в леглото върху чаршафите и четеше нейния брой на „Бизнес уик“. Тя включи вентилатора на тавана и бавно се изтегна до него. Гейб сложи ръка нежно върху корема й, но продължи да чете. Кристи взе книга от нощното шкафче до леглото и също се зачете. След няколко страници усети как ръката на Гейб се плъзва по вътрешната част на бедрата й. Тя усети как я затопля. Прочете още една страница. Милувките му ставаха все по-настойчиви, Кристи остави книгата и сподави въздишка.

Гейб винаги я любеше по един и същи начин. Започваше като слагаше ръка върху бедрото й, после тя сякаш най-невинно се плъзгаше надолу между краката й. В този момент с другата си ръка обхващаше гърдата й и започваше да я целува. Кристи бе в състояние да предугади движенията му почти до секунда. Гейб целуваше много добре, бавно и нежно, на което тя се наслаждаваше, но понякога се чувстваше отегчена и ужасно много й се искаше да го накара да се забърза. Той бе бавен и нежен във всеки един момент от любовния акт, но Кристи изпитваше значително по-малко удоволствие, отколкото от целувките му. От любовта може да се извлече твърде голяма наслада и Гейб се стараеше, но не му достигаше размах, макар че тя никога, дори за миг, не си помисли да го укори за мудността му. Майка й винаги й бе казвала, че мъжете се справят много по-добре, ако ги оставиш сами да изберат начина, по който да правят нещата. Това не означаваше, че Кристи бе изцяло пасивна, тя всячески се мъчеше да задоволи Гейб, а също да му покаже колко голямо удоволствие й доставя той. Това бе най-малкото, с което можеше да му се отплати за това, че беше такъв чудесен съпруг, или поне тя смяташе така. В някои отношения нейните усилия бяха значително по-големи от неговите. Тази нощ поне беше така. Тя почувства облекчение, когато Гейб, който се бореше мъжествено, да предизвика нейния оргазъм, започна да диша тежко и накрая изстена. Той свърши, след което както винаги й прошепна:

— Скъпа, наред ли е всичко? Хареса ли ти?

— Беше чудесно, Гейб! Наистина прекрасно.

Той я целуна и се отдръпна от нея.

— Лека нощ, скъпа. Спи спокойно.

Кристи заспа, докато си представяше как среща непознат мъж в тъмна и дъждовна нощ. Засънува как дъждът я шиба безмилостно с водните си струи, а нечии порочни, сладострастни очи се втренчиха в нея.

В някои нощи тя си фантазираше или сънуваше ужасни неща. Понякога си въобразяваше, че пътува с влак, намира се в старомоден вагон с дървена ламперия и в купето срещу нея седи непознат мъж. Нямаше никакво значение кой беше той или как изглеждаше — можеше да бъде всеки мъж. Представяше си как очите им се срещат и тя изразява мълчаливо своето съгласие. Виждаше се как върви по коридора срещу него, тялото й се полюшваше в неравномерния ритъм на влака. Наблюдаваше се как влиза в друго купе, следвайки мъжа; от птичи поглед се виждаше как лежи на твърдия, незастлан с нищо под и се люби бързо и страстно, а после се облича в своя преднамерено строг, тъмен костюм, хвърля последен поглед на мъжа, отпуснат и изненадан, и затваря вратата след себе си, без да промълви и дума. Това бяха ужасни, наистина ужасни мисли, но нали не се случваха в действителност, пък и само Кристи знаеше за тях.

Бележка, оставена в кантората на Гейб — „Уинклър Бароус“, Шарлот, Северна Каролина.

Лайла,

От 2-ри юли до 28-ми август ще се намирам на следния адрес:

Бокхемптън Хаус

Бокхемптън

Комптън Пърлу

Солсбъри

Уилтшър SP7 8LH

Англия

Тел.: 01144-873-655381

Факс: 011-44-873-655385

Можеш да ме търсиш по всякакви служебни въпроси и вярвам, че ще мога да отговарям от Уилтшър, когато бъде необходимо. Моля те, разпределяй пощата ми и ми изпращай по факса всичко, което изисква внимание. Предай адреса ми на всички в службата.

Благодаря, Лайла! Не знам как бих се справил без теб!

Маги се облегна на вратата, изчаквайки Оливър да свърши разговора си по телефона, като му правеше знаци да приключва. Той лежеше на пода на кабинета си и ритмично свиваше коленете към гърдите, опитвайки се да изпъне кръста си. Заради болките в гърба Оливър се смяташе за мъченик и прекарваше много време на пода или върху масата на масажиста. Неотдавна бе усетил нова болка във врата. Когато се оплака на Маги, тя му отвърна, че нищо му няма.