Джулиет Мийд - Близки непознати

Само седмица, след като се запозна с Кристи на коктейл на Уолстрийт, и след още няколко срещи, Гейб реши, че Кристи е жената, за която искаше да се ожени. Тя беше изумително красива, много търсена и Гейб се подготви да действа дълго и упорито, за да спечели разположението й. След бясно ухажване, той колебливо й направи предложение и безкрайно се изненада, когато тя веднага прие. Каза му, че майка й никога не би й простила, ако не върши нещата както трябва и го накара да чака за отговор. Когато Гейб се запозна с Бланш Хюлет Мур, той разбра какво е имала предвид Кристи. Мур бе престижно семейство в Чарлстън, но не толкова, колкото Хюлетови. На Хюлетови дори бе наименувана улица и то не коя да е, а централна. Бланш Хюлет Мур беше красива жена, почти толкова прекрасна, колкото дъщеря си и също така забележителна. Тя даде на Гейб да разбере колко си е отдъхнала, че на зрялата възраст от двайсет и шест години Кристи най-после е изпълнила задължението си да се задоми. Тя подсказа също, че оттук нататък очаква дъщеря й и зет й да вършат всичко както трябва. Те наистина направиха една великолепна сватба. Беше събитие за Чарлстън, домакини бяха родителите на Кристи и на нея присъстваха всички, които имаха някакво значение в щата. Веднага след приема заминаха на меден месец в Париж, в „Риц“, Бланш му каза, че „Риц“ е единственият хотел, на който би могъл да стане постоянен клиент. Гейб все още виждаше Кристи в бледорозовото й костюмче, което избра за пътуването, а също и бледорозовата шапка, която Бланш настоя да си сложи и която Кристи стъпка с крака в порив на самостоятелност още щом колата се отдалечи от дома на родителите й. В началото на брака им Гейб забелязваше бунтовни изблици у жена си, желание да събаря условностите, но тези пориви се появяваха само след посещение при майка й.

Бяха женени едва от година, когато Бланш им отиде на гости в Ню Йорк. Това стана по същото време, когато Кристи му каза, че е време да станат истинско семейство. Нищо не би могло да го зарадва повече. Тъща му се обаждаше всеки месец, за да попита дали дъщеря й е заченала. Шест месеца по-късно Кристи инсталира телефонен секретар и отказа да отговаря на повикванията й. Наложи се Бланш да чака дълго. На Кристи й трябваха цели три години, както и много консултанти, за да забременее. Когато състоянието й бе потвърдено, първият човек, на когото Кристи се обади, беше майка й. Шефът й беше вторият. Още същия ден тя подаде оставката си от „Мерил Линч“, една седмица по-късно обяви апартамента за продан и убеди Гейб да започне да си търси работа в Северна Каролина, тъй като не желаеше да живее близо до майка си. Искаше да открие идеалната фамилна къща. Двамата се разбираха чудесно, Гейб почти не можеше да си спомни случай, когато да са били на различни мнения. Сега, когато се замисли, едва ли дори бяха спорили. Кристи и Гейб съвсем естествено стигаха до едно и също решение. Бяха еднакво несъгласни да отглеждат деца в Ню Йорк и с нетърпение чакаха да се върнат на Юг. Нито един от тях не смяташе, че децата биха получили сигурността, от която имат нужда, ако двамата родители преследваха кариера. Не, за разлика от много семейни двойки, които познаваха, той и Кристи не се караха. Мислеха еднакво. Понякога той забелязваше, че на лицето й, макар и за кратко, се изписваше раздразнение, но никога не се престраши да я запита за какво мисли в тези мигове. Като я наблюдаваше сега, Гейб си спомни за черния период, за ужасното време след като се роди Джейк, тъкмо когато трябваше да бъдат най-щастливи. Лекарят им беше съобщил, че Кристи никога повече няма да забременее. Тя изпадна в депресия. Четири седмици не стана от леглото — неговата Кристи, която и двайсет минути не можеше да седи на едно място. Държеше се нежно с нея, беше търпелив и внимателен и най-накрая я убеди, че на него Джейк му е напълно достатъчен. На другата сутрин бурята беше преминала. Кристи бе станала преди него, приготвила бе закуска, а после се обади на екип от дизайнери да преустроят Оук Ридж от горе до долу. Това бе първият от няколкото големи ремонта, правени в имението. Оттогава тя стана съпруга за пример.

Тези дни я наблюдаваше внимателно, боеше се, че тя преувеличава, когато твърди колко е щастлива в Лорънсвил, колко се радва, че прекарва толкова време с Джейк, колко е доволна, че напредва в тениса, колко се вълнува от набирането на благотворителни помощи, колко удовлетворена се, чувства, че може да посвещава цялото си внимание на единственото си дете. Понякога, когато забелязваше светналите й очи и прекалено широката усмивка, той оставаше с впечатлението, че тя преиграва, че се опитва да убеди някого, може би майка си, а може би него, че е щастлива. Тя бе в състояние да изиграе съвършено ролята си и той, дори да се ослушваше, трудно успяваше да долови някакви знаци на неудоволствие. Все пак Гейб усещаше много повече, отколкото тя казваше. Но имаше и моменти като тази вечер например, когато вярваше, че Кристи е напълно искрена, че не би желала да живее на друго място, освен в Лорънсвил, че единственото, което би искала, е да бъде негова съпруга и майка на детето му и че за нея на този свят не съществува друг мъж, освен него.