Джулиет Мийд - Близки непознати

Когато обичаш някого много, в живота няма нищо по-удовлетворяващо от това да знаеш, че правиш любимия си напълно щастлив. Любовта може да изостри самозащитните реакции, а понякога — да събуди страх. Ако влюбеният съсредоточи всичките си мисли по въпроса, почти винаги би могъл да се убеди, че любовта му е споделена.

Когато гостите им си тръгнаха, развълнувани от предстоящото пристигане на Калаханови, семейство Макарти се оттегли на горния етаж. Кристи изгледа купчините върху леглото си. Беше избрала около пет куфара, беше ги напълнила с дрехи и сега започваше процесът на елиминиране.

— Какво мислиш, скъпи? Ако взема два копринени тоалета — кремавия и зеления, дали ще са ми достатъчни за официални случаи? Сигурна съм, че англичаните се обличат по-добре от нас, затова бих могла да взема и тафтата, но тя пък заема много място, с нея ще се чувствам прекалено наконтена… В никакъв случай не бих желала да изглеждам така.

Гейб се усмихна на себе си. Беше трогнат, че Кристи го питаше за мнението му, но я познаваше достатъчно добре, за да осъзнае, че тя ще стигне до решение, независимо от неговия отговор. Кристи имаше стил и макар да бе така добра да се допитва до него, правеше го по такъв начин, че той да потвърди нейния избор. Сега я слушаше и изчакваше да му даде някакъв знак.

— Копринените рокли са небрежно официални, нали разбираш какво искам да кажа, докато тафтата е като за премиера, да кажем в „Метрополитън“… Не мисля, че ще ни се отдаде такъв случай в Уилтшър… Бих могла да взема черната „Сакс“… би ставала за…

— Кристи, ако бях на твое място, бих взел двете копринени рокли, защото могат да се носят както през деня, така и вечер, а също и защото изглеждаш великолепно с тях, но бих взел и черната рокля, защото е сексапилна и изискана… Всъщност ако ме питаш мен, бих взел и лилавата дантела, защото когато си с нея не мога да ти устоя.

Право в целта.

Кристи го бутна по гръб на леглото, така че той падна върху купчината нейни дрехи.

— Страхотен мъж си, Гейб Макарти! Имаш златна уста, език, гладък като коприна и изискан вкус. Е, не чак толкова, колкото моят, защото аз те избрах, но наистина добър… — Целуна го страстно по устните, макар и малко повърхностно за разбиранията на Гейб и се изтърколи от него. Гейб започна да се разсъблича, разпределяйки дрехите си внимателно — онези, които бяха за пране — в коша, а останалите обратно в гардероба. Кристи го наблюдаваше зорко, докато редеше дрехите в куфарите. Тя се радваше, че съпругът й взимаше участие в нейните дела. Най-много харесваше Гейб, когато го гледаше как добре подрежда дрехите си. В такива мигове Кристи си мислеше, че е направила много добра инвестиция.

— Гейб, наистина изглеждаш чудесно. Дори по-добре отколкото, когато се оженихме.

— Понеже добре се грижиш за мен, скъпа. Щастлив съм.

— Наистина си хубав.

Кристи се гордееше със съпруга си. Имаше дни, когато го смяташе за най-голямото си и вероятно единствено постижение. Гейб беше хубав, с прибран корем, общителен, чаровен, отбелязваше успехи… Признаваше му хубостта, както и успехите. Не че тя ги имаше напоследък. Не че и Гейб бе съвършен. Онова, което му липсваше, беше малко повече хъс и язвителност, малко лустросана агресивност, инстинкт на убиец. Засега естественият му чар вършеше работа, а тя работеше по въпроса да го направи по-ярък. Според нейния опит нужна бе много по-голяма артистичност за изострянето на слабите черти на един мъж, отколкото за омекотяването на острите. Въпросът се свеждаше до това да си поставиш висока цел, а да не се примиряваш, разсъждаваше тя. В работата върху Гейб би могла да вложи същата енергия, която използваше за прехвърляне на акции в „Мерил Линч“. Тя внимаваше да не дава поводи на майка си да критикува представянето й като съпруга. Ако Гейб нямаше професионален идеал, майка й нямаше да го научи. И ако в някои мигове Кристи се съмняваше дали Гейб беше съвършеният мечтан любовник, майка й също нямаше да го разбере. Ако начинът им на живот понякога доскучаваше на Кристи до мозъка на костите й, нали това не беше работа на Бланш Хюлет Мур? Кристи се бе омъжила за Гейб, защото беше онзи тип мъж, за който й бе втълпявано още от люлката, че ще я направи щастлива. Ако не се чувстваше чак толкова щастлива, нито Гейб, нито майка й щяха да научат. Може би просто така й е било писано. Щеше да преживее и така. Би могла да се споразумее със съдбата. Понякога Кристи имаше усещането, че бракът й е бил предопределен също като роля в пиеса, репликите, режисурата, появите й на сцената и излизането й оттам бяха написани, затова единственото, което трябваше да прави, бе, когато й дойдеше редът, да излиза на сцената. Ако това бе всичко, Кристи бе решена да изрича репликите си по най-блестящия възможен начин. Досега само веднъж не бе успяла. Ролята й предполагаше голямо семейство, за това двамата с Гейб си бяха мечтали още от самото начало, но тя не успя да му го осигури. Само по тази точка се отклоняваше от сценария. Когато се замислеше, макар много усърдно да се стараеше да не го прави, тъкмо това за пръв път в живота й я караше да се чувства неудовлетворена, но нямаше да позволи да се провали отново.