Джулиет Мийд - Близки непознати

— Така ли? Ами нека да заповядат — готова съм да се разменя с тях! Искам да те попитам какво му е толкова хубавото на моя живот?

— Това. — Ръката на Оливър изведнъж се промъкна под горнището на пижамата, което бе облякла Маги.

— Само ти си мислиш така. Смяташ, че да спиш с мен е компенсация за цялата гадост, с която трябва да се примирявам, така ли? — Маги се опитваше да се дръпне от него и гневът й да не стихва. — Ти имаш прекалено високо мнение за себе си, наистина се мислиш за неотразим, нали? Добре, искам да ти кажа нещо, Оливър Калахан, ти не си единственият мъж, с когото съм спала и нямам представа какво те кара да си въобразяваш, че си най-добрият. Луиз ли ти го каза? — Докато ръцете на Оливър я опипваха, гласът й стана гърлен, тя изричаше думите набързо, като ги отделяше с непривични паузи. — Ти се ласкаеш… Наистина… Понякога се чудя защо въобще трябва да спиш с мен. Ти и без това си прекарваш времето чудесно. Може би… и по-добре.

— Защо просто не млъкнеш и не ме оставиш да продължа? — изръмжа Оливър и започна да я целува по врата, беше хванал гърдите й, а с коляно бе затиснал бедрата й.

— Сега пък не ми позволяваш… и да говоря? — изпъшка Маги.

— Точно така. Престани. Искаш ли да направим експеримент и да видим дали е възможно да държиш устата си затворена в продължение на пет минути.

— Дотам ли стигна, че само пет минути ти трябват, за да свършиш? Истински рекорд! При това положение не знам дали ти си човекът, който би трябвало да говори за експеримент! — подигра го тя.

— Млъкни, по дяволите! — Оливър я хвана за косата и я дръпна назад така, че вратът й се откри. Ръцете му отново се плъзнаха под юргана и хванаха грубо бедрата й. Маги преплете крака около кръста му и забрави всичко за разправията, за Луиз и за известно време за Едуард.

Около четирийсет минути по-късно тя си спомни колко работа й предстои. Оливър хъркаше. Смушка го с лакът в ребрата.

— Какво има?

— Ол, казвала ли съм ти някога какъв великолепен съпруг си? И какъв невероятен любовник?

— Всъщност да, казвала си ми го. Беше отдавна, но си го спомням съвсем ясно.

— Е, добре, излъгала съм те. — Маги се усмихна на себе си в тъмнината. Последната дума беше нейна. Обикновено я казваше, макар и късно.

Въпреки заяжданията на Маги, в късния следобед в четвъртък по-голямата част от работата бе свършена благодарение на обединените усилия на Маги, Лия, Джоун Мейсън и Бил Гордън и въпреки опитите на Артър да разваля всичко, което бавачката бе направила. Оставаше още да се подредят куфарите, но Маги реши да го направи, след като децата си легнат и тя вземе Оливър от гарата в Солсбъри. Преди да си тръгне, Джоун Мейсън — жена, чиято способност за тежка работа беше легендарна в долината, направи на Маги чаша чай.

— Хайде, госпожо Калахан, седнете, за да си отпочинат краката ви. Ще дойда утре сутрин, след като тръгнете, ще мина килимите с прахосмукачката, ще довърша това-онова, ще приготвя обяд и вечеря на семейство Макарти, така че да не пазаруват още първия ден.

— Не знам какво щях да правя без теб, Джоун — отвърна Маги искрено. — Има ли нещо, което би искала да ти донесем от Америка?

— Едва ли, госпожо Калахан. През последните петдесет години успявам да намеря всичко, което ми трябва, или тук, или в града. Не знам какво има в Америка, което да го няма в Солсбъри…

— Вероятно си права — отвърна Маги с усмивка. — Добре, ако все пак се сетиш за нещо, каквото и да било, само кажи… Имаш телефона ни там, нали?

— Залепен е на хладилника. Сега защо не отидете да си полегнете, госпожо Калахан?

Маги кимна. Опитвала беше, но така и не успя да убеди Джоун Мейсън да я нарича Маги, въпреки че една Коледа, когато Оливър я покани да остане на чашка шери, тя се обърна към него с „господин Оливър“ и се изчерви като момиче. Обясни, че като кажела „господин Калахан“, винаги се сещала за покойния Ленърд Калахан — чичото на Оливър и затова все още не можеше да се обърне към друг по същия начин. Джоун Мейсън явно е била много привързана към чичо Лио.

Маги наблюдаваше как Джоун върти педалите на велосипеда си по пътя, после извика Лия.

— Можеш ли да останеш тук и да наглеждаш децата, докато отида да взема Ол, Лия? Той трябва да пристигне към осем часа, но ще се обади, преди да тръгне.

— Не се тревожи, Маги. Багажът ми е готов, бих могла да остана да спя тук, ако не възразяваш, тогава госпожа Мейсън няма да се безпокои за апартамента утре. — Лия беше дошла в кухнята да вземе чая за децата.