Джулиет Мийд - Близки непознати

— Негодник, нали? Какво е направил пак тоя гадняр?

— Всъщност всичко е наред. Остава ми само да подредя куфарите. Няма да правя нищо повече в градината. Тя изглежда добре. Нито пък в къщата. Майната им.

— Маги, може би не би трябвало да го казвам… Но не ти ли се струва, че той си пада малко кръшкач?

— Кръшкач ли?

— Нали разбираш, измъква се… в последната минута те оставя с всичко това…

— Не, Лия. Не е така. Той просто прави онова, което трябва да направи. Такава е работата му, това е всичко. Всъщност почти свършихме. Остава ми само това-онова.

— Както кажеш, ти си шефката — отвърна Лия и сви рамене. Маги обикновено използваше всяка възможност, за да критикува Оливър. — Да сложа ли децата да спят, какво ще кажеш?

— Наистина ще ми помогнеш.

Ръката на Маги остана върху телефонния апарат и щом Лия излезе от стаята, тя набра номер.

— Едуард, Маги е.

— Здравей, скъпа! Смятах, че вече си заминала за страната на свободата. Как беше в онази стара песен? „Моя страна, това е за теб, сладка земя на свободата“ рам-там-там-там… — Тонът му бе съвършено нормален, сякаш бяха разговаряли сутринта.

— Утре рано заминаваме. Едуард, чудех се дали не искаш да пийнем по една чаша за довиждане? Ол е принуден да остане в Лондон, аз много се уморих тук и бих искала да си почина малко…

— С най-голямо удоволствие. Да дойда ли?

— Не, аз ще дойда, ако нямаш нищо против. След около половин час?

— Не се бави. Чакането ме убива.

Маги се качи на горния етаж и пусна душа, преди да се съблече. Пристъпи под течащата топла вода и стоя така известно време. Замисли се дали Оливър не е бил в „Орелът и детето“. Все пак това му беше като втори дом. Тъкмо там се запозна с него още през първия си работен ден в „Дейли телеграф“, беше преди малко повече от седем години. Когато отношенията им станаха сериозни, той престана да я води там. Макар че отдавна не беше ходила в кръчмата, представи си прекрасно дългия бар, подредените покрай него драскачи и мръсната телефонна будка в ъгъла. Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Оливър е бил в „Орела“. На Маги й се струваше, че е свикнала с лъжите на Оливър, от които той не можеше да се въздържа и сега си каза, че това вероятно е своеобразен рефлекс. Лъжеше с еднаква непоклатимост както за дреболии, така и за връзката си с някоя жена. Би могъл да лъже и за телевизионния продуцент. Напоследък тя рядко го предизвикваше, понеже се осланяше на собствените си инстинкти, но думите „Лъжеш ли ме? Излъга ли ме за това? Мамиш ли ме?“ звучаха в главата й настойчиво.

На Маги й хрумна, че би било полезно, ако имаше приятелка, която да дойде у тях и да каже: „Боже мой, Оливър се е променил! Почти не можах да го позная! Удивително как се е променил за шест месеца!“, но знаеше, че подобно нещо няма да се случи. Хората правят такива забележки за децата, а не за съпруга на друга жена. Обаче тя нямаше да си губи времето с мисли за Оливър. Той си оставаше постоянен проблем, за който можеше да мисли и друг път. Непосредствената й грижа бе Едуард. Беше нервна, преди да го види, което включваше очакване и вълнение, но се чувстваше напълно решена и това й даваше усещане за кураж. Нахлузи джинсите, една стара риза на Оливър и ботуши, поизсуши косата си с кърпа. Преди да слезе, се отби в детската стая, за да съобщи на Лия, че излиза за час-два.

— Мамо, не бива да излизаш с мокра коса. Ще настинеш — направи й строга бележка Лили. Тя бе практично и сериозно дете с високо развито чувство за отговорност. Артър, зает да дърпа копчетата на блузата на Лия, измърмори нещо неразбираемо.

— Това са бабини деветини, глупавичката ми.

— Не съм глупавичка, аз съм Лили.

— Знам, миличко. — Маги целуна и двамата, и още веднъж прегърна Лили. — Скоро ще се върна. Трябва да свърша някои неща в последната минута.

— Кога заминаваме за Америка?

— Утре, скъпа. Утре сутрин, щом се събудиш и тръгваме.

— Чудесно. Татко ще дойде ли?

— Разбира се. Ще се срещнем с него на летището.

— Той ще ми купи ли подарък?

— Може би. Спете добре, сладурчета.

На излизане Маги хвърли дрехите, които току-що беше свалила, а също и тези на децата в пералнята и я включи. Нямаше смисъл да оставя и пране на Джоун, освен всичко друго. Извади бутилка шампанско от хладилника. Сутринта бе купила две — една да остави за „добре дошли“ на семейство Макарти и една да изпият с Оливър в последната си вечер в Бокхемптън. Жалко. Оливър загуби, Едуард спечели. Докато караше към къщата му, тя видя Имоджин със Самсон и свали стъклото.