Джулиет Мийд - Близки непознати

Имоджин седеше пред телевизора и лъскаше ботушите си.

— Здрасти, Модж. Къртис няма ли го?

— Отиде в кръчмата. — Имоджин кимна към фотьойла. — Седни и си сипи нещо за пиене. Зад гърба ти има уиски.

Маги изпълни каквото й бе казано. Наистина харесваше Имоджин. Тя беше много пряма и независима жена, постъпваше точно така, както желаеше, а Маги знаеше, че може да й има пълно доверие. Всъщност тя беше „чистокръвна“ много повече, отколкото конете й.

— Е, Магс, какво става? Всичко ли е готово за голямото приключение?

— Като се върна, имам да подреждам куфари и толкова. Не ми се прибираше направо вкъщи.

— Защо? Къде беше? — Имоджин гледаше право към ботушите си.

— Бях при Едуард Арейбин.

— Така ли? Как е той? Не съм го виждала седмица или две, откакто Самсон го хвърли.

— Какво ти става, Модж? Да не би да пускаш Самсон на приятелите, от които ти е писнало?

— Не. — Имоджин плюна и започна да четка още по-усилено. — Пазя Самсон за хора, които истински обичам.

— Никога не си давала Самсон на Оливър.

— Не защото не го обичам, а защото Оливър свързва ездата със секса — той просто не може да ги отделя едно от друго. Оливър язди само за да покаже бедрата си с брич. Самсон би го усетил и това не би му харесало. Не понася някой да му съперничи. Честно казано Оливър и Самсон много си приличат. Двамата са фукльовци и не биха се разбрали. Ти се сработи добре със Самсон. Както и с Оливър, предполагам. — Тя постави, единия си блестящ ботуш на пода и се захвана с другия. — Е, как е Едуард?

— Току-що прекарах вечерта в леглото с него — изрече бързо Маги. На излизане от къщата на Едуард се закле, че няма да казва на никого, но решението й трая само петнайсет минути.

Имоджин веднага попита:

— Как е той?

— Искаш да знаеш как е със здравето или питаш как е в леглото? — Маги се разсмя и погледна светналите очи на Имоджин.

— И двете. Надявам се, че не си го убила. Всъщност винаги съм изпитвала известно любопитство бива ли го.

— Направо е чудесен. Не искам да кажа, че е най-страстният любовник. Но е много по-добър от това. Кара те да се чувстваш прекрасно, ако разбираш какво искам да кажа. — Маги се наведе напред към приятелката си. — Странно, но не изпитвам никакви угризения. Отидох там с решението да се любя с него и между нас казано, да си върна на Оливър, вече не си спомням за какво. Направих го и не съжалявам. Наистина бях нервна, а той беше направо чудесен. Замислих го като отмъщение — да се позабавлявам с добър приятел, но беше много, много повече от това. Беше невероятно хубаво. Чувствам се като че ли съм пусната на свобода, като че ли досега съм била с усмирителна риза, а някой е дошъл и ми я е свалил. Наистина беше прекрасно. Направо прекрасно. — Маги отново се засмя. — Можеш да познаеш, че съм журналистка, нали, Модж? Поне бивша журналистка, така леко ми вървят думите…

— Кой има нужда от думи, Маги, когато се отнася до секс? Беше само секс, нали? Не е някаква голяма любов?

— Не. Любов ли? Че кой има нужда от любов? — Маги се стараеше гласът й да звучи по-лекомислено, отколкото се чувстваше в действителност. Поизчерви се и поклати глава енергично. — Любов ли? Не ставай смешна, Модж, не съм чак такава глупачка. — Забеляза хладния поглед на Имоджин. — Не, беше си само секс. Наистина обичам Едуард, но просто исках да правя секс с някого, който ме харесва, когото и аз харесвам и най-вече, когото уважавам. Еди отговаря на показателите.

— Не защото случайно живее най-близо до Бокхемптън, нали?

— О, в никакъв случай, Модж. Така бях пламнала, че бих пропътувала и по-дълго разстояние, за да стигна до мъжа, когото съм пожелала. Просто късмет е, че той живее само на километър и половина от нас.

— Не се ли любите с Оливър?

— Всъщност доста често. Обаче и много се караме. Мислиш ли, че има някаква връзка? — В този миг Маги си спомни за режима на съвкупяване на пустинната мишка. Сви рамене и се престори, че й е все едно, което не беше вярно… — Може би го направих заради промяната, за да се подмладя с друг.

— Къртис би се разочаровал.

— Имоджин, не бива да му казваш…

— Няма да му кажа, разбира се… Не бих наранила толкова дълбоко Къртис. Той направо ще се стопи, ако разбере, че си тръгнала да хойкаш и си избрала Едуард Арейбин, а не него! Той смята, че ако на някого му се плува, би трябвало да се обръща именно към него. Нали той е черният символ на долината, бедното невинно агънце. Никога няма да му кажа. А ти ще кажеш ли на Оливър?