Джулиет Мийд - Близки непознати

— Ти как мислиш?

Имоджин я изгледа изпитателно.

— Мисля, че няма, поне не веднага. Не знам, отношенията ви с Оливър са толкова смешни.

— Как така смешни — ха-ха?

— Не ме развеселявай чак толкова. Може би само на вас двамата ви е смешно. Имам предвид, че са особени.

— Не съм наясно какво ще кажа на Ол. В този момент въобще не ми се говори за него. Може би утре сутринта ще се събудя, ще изпитам срам и вина… Кой знае?

— Чака те доста дълъг полет, ще седиш до него през целия път. По-добре си помисли.

— Ако има нещо, което със сигурност никога няма да направя, то е да мисля. Знам само, че въобще не ме е срам. Чувствам се направо в еуфория, освободена.

— Това е от хормоните, мила. Така е всеки път.

Малко по-късно Маги установи, че е единайсет часа, прегърна Имоджин и си тръгна към къщи да стяга куфарите. Докато караше към къщи, мислеше за Едуард и много малко за Оливър. Мисълта за Едуард я караше да се чувства напълно щастлива. Вярваше му. Беше убедена, че той никога нямаше да извърши нещо, с което би я обидил, и това й даваше чувство на увереност, неизпитвано от години. Усещаше се едновременно възбудена, сигурна и свободна. Когато отвори вратата на къщата, тя видя подредени в антрето куфарите на Лия, на децата, чантата, пълна с играчки и неща, които щяха да трябват за из път. Всичко бе готово да бъде натоварено на колата. На върха на купчината Лия беше оставила бележка:

Здрасти, Маги! Приготвих моя багаж и този на децата. Оня гад се обади. Казах му, че тичаш нагоре-надолу по задачи.

Той поръча да ти кажа, че наистина съжалява, праща ти много любов и ще се видите утре.

Лия беше нарисувала щастливо лице — малко кръгче с широка усмивка и удивителен знак. Маги го погледна и избухна в ридания.

Оливър вечеря с Питър Форбс и с независимия продуцент Дани Бужевски в „При Жерар“ на улица Шарлот. Срещата мина добре както Оливър се надяваше, а продуцентът изглеждаше ентусиазиран. Двамата — Бужевски и Питър си тръгнаха малко след десет, за да не им се карат жените. Оливър нямаше подобни тревоги, но позвъни на Маги от ресторанта, за да опита да се реваншира. След като не я намери, представи си я как седи с чаша вино в ръка при Модж и говори против него. Взе такси и се върна в „Орела“. Някои от хората край бара се бяха разотишли, но Сара, Гюс и редакторът на страницата „Здраве и медицина“ все още седяха около малка масичка, отрупана с празни чаши. Лицето на Сара светна, когато Оливър влезе.

— Оливър! Тъкмо навреме за последна поръчка. Мисля, че е твой ред. — Гюс доволно се облегна назад на стола.

Оливър потърка ръце.

— Гюс, днес нямам нищо против да те почерпя. Не го приемай като прецедент. Просто искам да отпразнувам нещо. Какво ще пиеш? Коняк? Бутилка шампанско?

Приеха предложението за шампанско, а Гюс си поръча коняк, за да бъде спокоен.

— Е, каква е добрата новина, Оли? Да не си спечелил от тотото?

— Е, нищо особено… Просто ми предстои почивка, синьо небе над главата… Изпълнен съм с любов към човечеството…

— И към жените, нали, Оливър? — подсказа му Сара. — Какво ще кажеш за жените? — Харесваше му откритото й лице и големите зъби. Приятно му беше как го гледа с кучешка преданост и се смееше на всяка негова остроумна забележка. Харесваше му, че е млада, не много умна и с такава лекота я забавляваше. Малко му напомни на Луиз.

— Сара, ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че винаги съм обичал жените. — Намигна й. — Любовта към човечеството ми е по-трудна.

Когато затвориха кръчмата, Оливър предложи на Сара да я изпрати до дома й, като остави Гюс да се справя с напълно гипсирания специалист по медицинските въпроси. Стигнаха само до студиото на Калахан в Нотинг Хил.

Кристи заключи вратата на малката тоалетна и проведе ритуала по почистване на лицето си. В едно отделение на чантата си носеше миниатюрни пластмасови шишенца, пълни с всичките й продукти за разкрасяване, както и топчета памук и кърпички за изтриване на лицето, също и фон дьо тен, за да може да ги използва по време на полета. Разполагаше дори с шишенце с лосион за лице против сухия въздух в кабината или поне така пишеше на етикета. След около час щяха да кацнат в Лондон. Изтри едно малко петънце под линията на теменуженосините си очи, които не беше затворила нито за миг по време на пътуването. Когато тръгна обратно по пътеката, видя съпруга си, дълбоко заспал, също и Джейк, и Мариела на реда зад него. Господ да благослови Гейб, че запази места бизнес класа за всичките. Вече сервираха закуската. Кристи направи знак на стюардесата да остави подносите за спящото й семейство. Тя щеше да опита закуската, преди да реши дали да ги буди да закусят, или да ги остави да спят.