Джулиет Мийд - Близки непознати

— Ах, просто прекрасно! — възкликна Кристи. — Истинска къща за живеене, нали, Гейб? Погледни камината, не е ли прелестна?

Госпожа Мейсън подсмръкна шумно в отговор.

— Сега, ако се качим горе, ще ви покажа покоите. Двете с госпожа Калахан решихме кои стаи вероятно ще използвате, оправила съм леглата, но ако предпочитате други стаи, само ми кажете.

Спалнята беше огромна, но с малко мебели, с голямо легло с балдахин, покрито с избеляла покривка, малко диванче отпред до леглото, тоалетка и тежък скрин. Прозорецът гледаше към градината. В съседство имаше малка детска стая.

— Стаята на младия господин Артър — обяви официално госпожа Мейсън, след което отвори вратата на още една стая за гости. От другата страна на коридора имаше две бани, още една двойна спалня и стая с две легла с фототапет на стените от приказките на Беатрикс Потър. — А това е стаята на госпожица Лили.

— Джейк! Нали е прекрасна? Тук ще ти е много добре, нали, миличкият ми?

— Това е стая на момиче. — Джейк се намръщи. Госпожа Мейсън сложи ръце на хълбоците си и го изгледа строго.

— С най-голямо удоволствие ще сменя стаята на родителите ти, но не и на теб, млади човече. Стаята е чудесна за госпожица Лили, значи е достатъчно добра и за такива като теб. Ако ме последвате на горния етаж — пухтеше тя по тесните стълби, — ще видите, че има още три спални, както и трета баня.

— Чудесно, госпожо Мейсън. Наистина очарователно. Уредили сте всичко толкова добре, цветята и всичко останало.

— Госпожа Калахан се занимава с цветята, мадам. Аз не понасям цветя в стая, където хората спят, но на госпожа Калахан й харесва.

— Е, смятам, че ще живеем чудесно като Калаханови. Мариела, тук ще ти бъде ли добре?

Мариела кимна, черните й очи блеснаха при мисълта, че ще разполага с цял етаж.

— Сега си тръгвам. Ще дойда отново в понеделник, телефонния ми номер ще намерите на хладилника, но ако има нещо, от което се нуждаете или не можете да намерите, позвънете ми. Предполагам, че ще искате да поспите. — Тръгна надолу по стълбата. — Обикновено идвам в понеделник и сряда, но винаги мога да прескоча, ако изникне нещо непредвидено, живея надолу по пътя. Госпожа Калахан ви остави някакви бележки на масата в трапезарията, в които трябва да ви е обяснила всичко, но ако имате въпроси, обадете ми се. Само не ме питайте — размаха пръст заплашително към Гейб — за тези машини, които са в кабинета на господин Оливър. Нямам никаква представа как работят, ако въобще работят. Ще ви бъда благодарна — обърна се тя към Кристи, — ако ме предупреждавате кога очаквате гости, за да приготвя бельо. — Бяха стигнали отново до кухнята. — Оставила съм ви нещо за обяд и за вечеря в хладилника, за да имате храна до утре. Нахранила съм кучетата, наведе се и погледна Джейк в очите, — така че не им давай нищо от масата, млади човече. И без това са достатъчно дебели. — Облече палтото си. — Има ли нещо друго, мадам?

— Наричайте ме Кристи!

— Ако няма нищо друго, госпожо Макарти, аз тръгвам.

Кристи я изпрати до коридора.

— Благодаря много, че сте се погрижила за нас. Всичко е чудесно. Усещам, че тук ще бъдем много щастливи.

— Както и всички, които са живели тук. Може би се дължи на къщата.

Кристи проследи как Джоун се качи на велосипеда и скръсти ръце пред гърдите си. Всичко беше прекрасно — направо идеално. Ако съществуваше нещо повече от съвършенството, госпожа Мейсън току-що го стори, като ги остави сами. Тя почувства как Гейб я прегръща изотзад. Той си тананикаше мелодията от „Зоната на здрача“.

— Коя беше тази странна жена? Или по-скоро каква е тя? — Двамата се разсмяха.

— Мисля, че е част от пейзажа.

— Искаш ли да си легнеш, скъпа? Сигурно си много изморена?

— Сега не бих могла. Искам да разгледам всичко отново, да прочета писмото на Маги, да опозная къщата, да настаня Джейк, да огледам градината, а после и селото…

— Добре, добре! Не бързай толкова, Кристи! Чакат ни осем седмици тук, скъпа, няма нужда да правиш всичко наведнъж!

Докато Джоун Мейсън въртеше педалите по тесния път през Бокхемптън, тя се усмихваше на себе си. Госпожа Калахан би се гордяла с нея. Маги й беше казала да не се церемони със семейство Макарти, да се отнася към тях също като към Калаханови, но Джоун беше гледала достатъчно филми по телевизията, за да знае какво американците очакват от живота в Англия и й беше приятно да нарича американката „мадам“. Особено много се гордееше с „покоите“ и с „госпожица Лили“, когато всъщност тя никога не я наричаше другояче, освен „малкото калпазанче“ или „малката палавница“. Е, ако семейство Макарти искаше да види нещо от старата Англия, тя нямаше да ги разочарова. Подсвиркваше си, когато стигна до дома си.