Джулиет Мийд - Близки непознати

— Ще си помисля по въпроса, Ол. Няма да правя нищо друго, разбираш ли, само ще мисля по този въпрос. Е, какво ще правим днес?

— Предлагам отново да отидем до онзи супермаркет, за да прекараме там още четири часа. Как се казваше? „Харис Туитър“. — Радостните възгласи на Лили подкрепиха предложението на Оливър.

— „Харис Тийтър“, не можеш да запомниш едно име — поправи го Маги. — Както и да е, имаме толкова храна, че ще ни стигне за всичките осем седмици.

Предишния ден — третия в Лорънсвил, отидоха до местния супермаркет, препоръчан от Кристи. Беше разположен върху площ колкото футболен стадион или дори по-голяма — беше пълен с гондоли и хладилници с екзотични храни, а акър или два бяха заети с пресни плодове и зеленчуци, непрекъснато освежавани от дребни като мъгла капчици вода, за да изглеждат като току-що набрани. Оливър и Лили се отдадоха на пазаруването като на гуляй и похарчиха 300 долара. Маги и Артър се разходиха из други магазини и купиха някои пътеводители.

— Предлагам да не купуваме нищо, само да отидем да погледаме, за забавление.

— Аз предпочитам да остана в къщата, може да изкараме лодката в езерото, да поиграем тенис или да поплуваме. Тук е толкова красиво!

— Кога ще отидем на плажа, мамо?

— Какво мислиш, Ол? Може днес да останем тук, а утре да отидем с колата на брега?

— Както кажеш, скъпа. Обаче аз трябва да се вдъхновя за материала за сряда.

— Добре, ще ти помогна да измислиш нещо.

— Не, чудесният ти ум трябва да се занимава с други неща, Магс.

— Какво искаш да кажеш?

— Да инициираш секс — отвърна той и захапвайки круша, я ощипа по задника.

Калаханови нямаха представа какво ги очаква, когато Гейб и Кристи им предложиха да използват къщата на брега. Маги си представяше малка съборетина на пуст плаж, където можеха да играят на Робинзон Крузо. Тя дори приготви касетка с минерална вода, убедена, че няма да има откъде да купят каквото и да е. Оливър очакваше да види апартамент в крайбрежен комплекс, обграден с миниатюрни игрища за голф и сладкарници за сладолед. И двамата бяха приятно изненадани. Холдън Бийч всъщност бе малък остров, свързан с брега с огромен висящ мост. Островът беше дълъг дванайсет километра, представляваше километър и половина широка ивица, покрита с богаташки вили. От едната им страна беше океанът, от другата — магистралата. Все още беше светло, когато минаха по моста и видяха плажа, който се простираше пред очите им, и цели флотилии рибарски лодки, танцуващи по повърхността на морето. Хубави дървени къщи, боядисани в пастелни тонове, бяха подредени покрай пътя и всяка си имаше име. Маги, Оливър и Лия четяха надписите им — „Южна утеха“, „На езерото Холдън“, „Последно убежище“, „Скривалище от данъците“, „Живот на брега“, „Далечна странноприемница“… Оливър издаваше възклицания при всяко наименование, някои наистина бяха забавни, други — твърде изтъркани. Но самите къщи бяха чудесни, разположени така, че слънцето да ги грее, морският бриз да подухва през прозорците им и като че ли изникваха от пясъчните дюни. На около пет километра от моста завиха по алеята към бледожълта къща с малка дискретна табелка „Оушън Едж“. Децата, разбира се, бяха заспали и ги пренесоха от колата направо в приготвените легла. Лия разопакова хранителните продукти и след половин час тримата седяха на задната веранда по къси панталонки, пиеха вино, наблюдаваха залеза на слънцето отзад над пътя и слушаха как океанските вълни се разбиват на дванайсет метра пред тях.

— Май че съм умряла. Ощипи ме, Лия, бързо, искам да се уверя, че не е сън.

— Изобщо не искам да ставам от този стол, бих останал тук до края на живота си и бих умрял щастлив. Майната му на „Дейли телеграф“.

— Направо е прекрасно.

Веднъж по изключение и тримата бяха на едно мнение.

Кристи Макарти беше в градината, с ножиците на Маги в ръка и бе наклонила глава настрани, докато избираше кои рози да отреже за гостната. Малките бледорозови пъпки върху дървената рамка бяха много примамливи, но беше решила да предпочете виещите се върху каменната ограда жълти рози. Ако отрежеше само горните цветове, нямаше да повреди долните клонки. Тя премести стълбата и я подпря на стената внимателно, така че да не се опира в розите. Тъкмо се канеше да се качи на нея, когато чу, че Гейб я вика и се върна в къщата.

— Кристи, скъпа, виждала ли си изтривалка за къпане?

— Не, не съм, Гейб, когато госпожа Мейсън дойде, ще я попитам къде ги държи.