Джулиет Мийд - Близки непознати

В градината, вдигнал крака върху плетената маса, Едуард Арейбин отпиваше от кафето си и мислеше за Маги. Не беше престанал да мисли за нея, откакто тя си тръгна от къщата му вечерта преди заминаването. Той непрекъснато си повтаряше разговорите им през последните месеци, за да открие някакъв знак, да разбере причината, поради която тя дойде при него. Колкото повече мислеше, толкова по-малко разбираше защо го навести онази вечер и прие да се люби с него. Той обичаше Маги, от години я обичаше, но нямаше право да предявява изисквания към нея, беше свикнал да не очаква нищо от любовта. Трагична ирония се съдържаше във факта, че всъщност бе обичал само две жени — едната държеше на положението си на омъжена прекалено много, за да се отрече от него заради Едуард, а другата спа с него тъкмо защото бе омъжена. Още когато Маги дойде на вечерята, беше явно към какво се стремеше. Тя смяташе, че жените, макар рационалните им умове да ги съветваха да изберат бабуина, винаги щяха да предпочетат пустинната мишка. Според нея жените бяха доброволни жертви на мъжката похотливост. Проблемът беше там, той го знаеше дълбоко в сърцето си, че теорията й беше погрешна. Едуард влезе в къщата да намери картичка — за предпочитане от Стоунхендж и я написа до Маги и Оливър.

Пощенска картичка от Стоунхендж до Маги и Оливър Калахан, Оук Ридж, Лорънсвил:

Здравейте, щастливи летовници,

Само искам да ви съобщя, че вече ни липсвате, дори може да се каже, че се чувстваме като ограбени, но все някак ще се справим. Още не съм срещал янките, но обещавам, че ще се обадя и ще развея знамето. Магс, разсъждавах върху твоята теория за бабуините и пустинните мишки и реших, че акцентът не е поставен, където трябва — мислиш само за мъжкия, но би трябвало да обърнеш по-голямо внимание на женската. Все пак нали тъкмо женската — и то от всички видове — е тази, която избира партньора! Дръж ме в течение на всички по-нататъшни изследвания.

Поздрави на двама ви и на децата.

Оливър стана рано и потича по алеята до пощенската кутия на Оук Ридж. След вечерята с Дани Бужевски беше решил да бъде във форма за пред камерата. Не беше бягал от пет години, така че осемстотин метра му се сториха подходящо разстояние за начало. Освен това и мястото, където спря, беше добро. В кутията имаше купчина каталози за поръчки по пощата, както и картичка от Едуард Арейбин. Прочете я, прегледа каталозите, докато се връщаше към къщата, чудейки се на интереса на американците към дрехи за свободното време. На другия ден, обеща пред себе си, щеше да тича до кутията и обратно.

Намери Маги и децата, седнали пред голям избор от овесени ядки, наистина толкова богат, че на Лили биха й били нужни дни, за да предпочете нещо. Хвърли пощенската картичка от Едуард на масата пред Маги.

— Не разбирам какво иска да каже Едуард — струва ми се необичайно загадъчно.

Маги сипваше мляко върху ядките на Артър. Когато прочете съобщението на Едуард, картонената кутия се изплъзна от ръката й и млякото се разля по цялата маса.

Тя се изчерви и побърза да го попие с кърпа, в това време Оливър изучаваше съдържанието на хладилника и не забеляза несръчността й.

— Не е загадъчно. Отнася се за разговора по време на вечерята, когато ти не можа да дойдеш — нали помниш онова предаване по телевизията за сексуалния избор.

— Ами явно той не те познава много добре, нали, скъпа? Иначе едва ли би написал подобна глупост, че женските ставали инициаторки на половия акт?

— Какво значи инициаторки на половия акт, татко?

Оливър се усмихна на Лили.

— То е нещо, което само някои жени разбират, скъпа. Попитай майка си. Може би тя знае. — Усмивката, която й отправи беше хищна и зла.

— Какво значи инициаторки на половия акт, мамо?

— Когато искаш да покажеш на някого, че го обичаш, мила.

— Хо-хо! — разсмя се Оливър. — Това вече е ново за мен. Винаги съм смятал, че има нещо общо с чукането…

— Млъкни. Би могъл да оставиш децата поне малко да израснат, преди да ги поквариш с грубите си представи за живота.

— Нещо като целуването ли е? — настоя Лили.

Да, много подобно на целуването. Всъщност целувката е част от него.

— Аха. Може ли да ми дадеш от шоколадовите, мамо, а после от розовите? — За разлика от баща й, вниманието на Лили не се задържа дълго върху въпроса за секса.

— Нямам абсолютно нищо против да се занимаваш с подобни изследвания, Магс. Подкрепям те с две ръце. Би трябвало да сториш това, което предлага Еди — дори бих могъл да се явя като доброволец в ролята на опитно свинче. — Изгледа я прекалено похотливо, а Маги се разсмя. Седмица по-рано подобна размяна на реплики би довела до разправия, но след като спа с Едуард, Маги се стараеше да не се кара с Оливър.