Джулиет Мийд - Близки непознати

— Добре, няма нищо. Забавляваш ли се, скъпа?

— Да, много.

Кристи се върна в градината и откри, че Джейк се е покатерил на върха на стълбата и наднича през оградата.

— Джейк Макарти! Веднага слез оттам! Колко пъти ще ти казвам, че е опасно да се качваш на стълба и че не бива да се катериш, ако няма някой до теб.

Малкото момченце не помръдваше и зяпаше през оградата.

— Джейк! Чуваш ли? Веднага слез оттам! Най-накрая Джейк се обърна и започна да слиза.

— Мамо, там има гол човек.

— Не ме интересува дали е един или цяла орда и не ме лъжи, млади човече, остава да ми кажеш, че има и глутница лъвове. — Разчорли къдравата му черна коса с обич.

— Ама, мамо, честна дума! Той е гол като пушка!

— Джейк Макарти, ако се кача на стълбата и открия, че не ми казваш истината, ще трябва да ми дадеш много сериозно обяснение. Не бива да гледаш в чуждите градини и не бива да лъжеш.

— Аз не лъжа! Погледни сама!

— Тихо. — Кристи се покачи на стълбата и погледна над оградата.

— О, за бога! — промърмори тя.

Каменната стена, която ограждаше овощната градина на Бокхемптън, разделяше тяхната къща, както Кристи вече я наричаше, от двора на съседите. В далечния му край един възрастен мъж прекопаваше вероятно зеленчукова леха. С единия крак натискаше лопатата в твърдата земя. Беше обут със зелени гумени ботуши, на главата си имаше панамена шапка, изпод която се подаваха сивите му къдрици. Иначе беше съвършено гол.

— Е, бих казала, че е малко прекалено — Кристи си пое въздух.

Един глас зад нея я стресна така, че тя за малко не падна от стълбата.

— Госпожо Макарти? Извинявайте, че ви безпокоя и влизам, без да съм поканен. Натиснах звънеца, но ми хрумна да погледна в градината. Аз съм Едуард Арейбин — представи се той, докато вървеше към нея и й подаде ръка, за да й помогне да слезе. — Приятел на Калаханови.

— Радвам се да се запознаем. — Кристи се изчерви и отметна назад кичурите коса от лицето си.

— Маги ни разказа за вас, разбира се. — Тя изгледа Едуард. Беше много висок, елегантен мъж с волеви черти на загорялото лице, с малко бръчици около очите. Очите му изпъкваха под дългите, почти като на жена черни мигли и плътни тъмни вежди, лявата определено правеше малък завой, което му придаваше закачлив вид.

— Смятах да дойда по-рано и да се уверя, че сте се настанили добре, но за съжаление до тази сутрин нямах свободна минута. Работя като аукционер в Солсбъри и цяла седмица се разправях с мебели.

Тръгнаха към масата и Кристи седна на едната пейка.

— Всичко ли беше наред, когато пристигнахте? Госпожа Мейсън беше ли приготвила нещо?

— О, тя е направо чудесна. Много ни помага. Прекарваме идеално и е толкова трудно да се откъснем от тази къща, че почти не сме си подали носа навън.

— Какви са плановете ви за лятото?

— Още не сме мислили. Вие какво бихте препоръчали?

— О, тук стават толкова неща през лятото — изложби на коне, изложби на кучета, изложби на зайци. Прескачане на замъци. Мокрене на викарии.

— Мокрене на викарии?

— Да. Традиционен летен английски спорт. На всяко селско празненство връзват викария, поставят го под варел с вода и той търпеливо чака ревностните членове на паството му да го облеят с вода. Но за това забавление има време. Отбих се да ви поканя със съпруга ви да се отбиете на чашка довечера. Поканил съм няколко души — така, импровизирано. Живея в Старата плевня. На около километър и половина отляво по главния път към града. Няма начин да я пропуснете. Да кажем в шест и половина?

— Чудесно. Ще дойдем с удоволствие.

— Има ли нещо, което бих могъл да направя за вас? Нещо да ви липсва? Да имате някакви проблеми?

— Ами — Кристи обърна очи към стената на овощната градина. — Тъкмо съм малко загрижена за съседа…

— За съседа до вас?

— Предполагам. В градината има един мъж. Струва ми се, че не би трябвало да бъде там.

— Да. Това може да е или сър Найджъл Бейвингтън, или Фред — градинарят му. И в двата случая няма защо да се безпокоите.

— Знаете ли, не знам как да ви кажа, но той е гол…

— Гол ли? Искате да кажете, че е съвсем гол ли? — Едуард вдигна вежди въпросително.

— Не точно. Обут е с ботуши и има шапка на главата си. Но във всеки случай задникът му е гол.

— В такъв случай — Едуард й намигна, — това определено е сър Найджъл. — Той приглади косата си, повтори поканата да му отидат на гости и си тръгна.

За момента Кристи се отказа да бере розите. Тя заведе Джейк при Мариела, която го очакваше, и нареди на гувернантката да го изведе на дълга разходка с кучетата. След това влезе в кухнята при икономката.