Джулиет Мийд - Близки непознати

Беше десет часа, когато Маги и Оливър се събудиха в първия си ден на Холдън Бийч. Маги се уви с хавлиена кърпа и излезе на верандата, която гледаше към океана, забравяйки, че буквално са оградени от други къщи и че плажът по това време на деня се пълни с хора. Слънчевата светлина бе почти ослепителна, но тя видя Лили и Лия да играят на брега пред къщата, а Артър щастлив ровеше пясъка. Тя се върна да си сложи бански костюм и да сервира плодове и кафе за закуска на верандата. Засменият Оливър по бански гащета пробяга по дървените стъпала, грабна Артър и се втурна към морето с голяма скорост, очаквайки шока от студената вода. Маги го чу да крещи: „Стегни се!“. Ако Артър наистина се бе стегнал, не бе нужно да го прави, защото водата беше хладка, поне край брега. Маги ги погледа известно време как играят, Артър не се плашеше от вълните, Лили беше неспокойна, непрекъснато влизаше и излизаше от водата, крещеше от възбуда. Щеше да бъде прекрасно лято. Нямаше какво друго да правят, освен да гледат вълните, да плуват, да играят на пясъка, да прочетат по една-две книги и да спят. Истинско блаженство. При такива условия Маги лесно би понесла още седем седмици. Лия откри столовете за плаж на семейство Макарти, постелките и кърпите и изгради истински лагер на пясъка между къщата и океана. Намери кофички и лопатки, както и много модерно водно колело и го демонстрира на Артър. Бебето не обърна внимание на опитите й, а предпочете да използва едната гуменка на Лия едновременно като кофичка и лопатка.

— Ол, по-добре се намажете с крем. Ще изгориш.

— Аз никога не изгарям. Колко пъти си ме виждала изгорял, Магс? Никога не се случвало, нали?

Маги го изгледа скептично.

— Слънцето тук е много по-силно, Ол. Ще съжаляваш.

Децата бяха намазани обилно с крем, дори Лия, която бе мургава, взе предохранителни мерки, като използва фактор 8. Маги избра фактор 15 от огромния асортимент от шишета, оставени от семейство Макарти, и го хвърли към Оливър. Той го остави да лежи на пясъка и отново влезе в океана да поплува. Лили вече се бе сприятелила с едно момченце и властно започна да ръководи архитектурния строеж на неговия пясъчен замък, Маги се свиваше, когато чуваше звънливия глас на дъщеря си да нарежда: „Не така. Така е глупаво да, се строи. Ей така трябва да го правиш…“.

Маги взе книга и се зачете. Когато Лия взе децата, до голяма степен против желанието им, и ги въведе в къщата на обяд, Маги погледна Оливър. Той се бе прострял в краката й, легнал по очи върху хавлията, гърбът му беше с цвят на доматен сос и печени червени чушки. Маги го побутна с крак.

— Ол, влез вътре, изгорял си.

— Глупости. Винаги първо ставам розов, после направо кафяв.

— Не си розов. Червен си, а на някои места си дори морав.

Оливър изохка мъченически и се обърна по гръб, затвори очи и продължи да спи. Маги лениво намаза гърдите и корема му с крем, после продължи да чете. Ако не беше толкова дебелоглав, би положила повече усилия, но имаше само един начин Оливър да си вземе урок. Да го заболи.

Те бяха една от последните групи, които събраха багажа си и напуснаха плажа този следобед. Лия отиде до моста, за да купи прясна риба от „Кептън Пийт“, препоръчан от семейство Макарти, а Оливър и Маги се стараеха да изчистят пясъка от децата си с помощта на маркуч. Ситният пясък има невероятното свойство да се залепва по дупенцата на децата. Ол отиде да си вземе душ, а Маги се втурна в къщата, когато го чу да крещи. Стоеше гол в банята и се гледаше в цял ръст в огледалото. Когато го видя, Маги осъзна защо изразът „червен като рак“ е станал нарицателен. Само цветът на току-що сварен рак би могъл да се сравнява с цвета на гърба и краката му. Раменете и гърдите му приличаха на червен мрамор — с по-бледи ивици, откъдето бяха минали пръстите й. Маги беше достатъчно умна, за да не каже „Казах ли ти“, но едва се сдържа да не се разсмее. Оливър обаче бе изпаднал в криза и ровеше из шкафчето в банята за някакво мазило, което би могло да му помогне. Започна да охка от болки и да се оплаква, че е получил топлинен удар и обезводняване. Маги го намаза с крем „Ноксема“ много внимателно, но понеже той се свиваше и дърпаше при всяко нейно докосване, тя се отчая и му каза, че вдига повече шум, отколкото Лили на негово място. Оливър стисна очи обидено, а Маги го остави да легне, донесе му кана с вода и хапчета соли, пусна вентилатора и изгаси светлината. Докато излизаше на пръсти от стаята, го чу да стене тихо.

Оливър наистина изпитваше болки, гадеше му се, но най-вече се сърдеше на Маги, че не бе достатъчно състрадателна. Тя беше единствената жена от многото, които познаваше, и тъкмо с нея бе пожелал да сподели живота си, но в случаи като този можеше да не се хили така самодоволно, а да покаже малко повече женственост. Нали жените винаги говореха за съпричастност и общуване, по дяволите, а когато ножът опреше до кокала, всякаква естествена съпричастност се изпаряваше. Оливър се претърколи и изтръпна. Тя трябваше да седне до него, да охлажда пламналото му чело и да му тананика приспивна песничка вместо, както дочуваше, да се кикоти с Лия. Сигурно се смееха на него. Някъде дълбоко в подсъзнанието си признаваше, че това може би беше някакво божествено възмездие за отношението му към Маги преди заминаването им от Англия. Остави тя да се справи с всичко и докато вършеше всичко сама, без негова помощ, той се чукаше със Сара, понеже му се оказа под ръка. Наистина, Маги не знаеше това, пък и не му направи сцена. Всъщност тя не само не вдигна скандал, но дори не каза нищо по въпроса. Това поведение не бе обичайно за Маги. В края на краищата той също би могъл да прояви великодушие. По свой начин тя си беше кучка, обаче той щеше да се издигне над това и да страда мълчаливо. Злощастието, че изгоря от слънцето щеше да го принуди да стои в къщата през следващите няколко дни, да напише материала си за „Дейли телеграф“ и така да постави жените на място… Той огледа неспокойно стаята, търсейки нещо, с което да се приспи. „Индипендънт“ от миналия четвъртък щеше да свърши работа.