Джулиет Мийд - Близки непознати

— Все едно че слушам Маги! Вие сте жени с кариера — изрече думата по-скоро весело, отколкото с презрение, — но просто не разбирате колко грешите. Всички тези приказки за налагане, за независимост и удовлетворение са глупости. Един ден ще се върнем назад и ще осъзнаем, че няма нищо, ама нищо по-добро от това да имаш трудолюбив съпруг, на когото работата да му върви, който не ти се меси и попълва сметката в банката. Разбира се, стига да е достатъчно работлив и да не ти се мотае в краката непрекъснато. Ще се увериш, когато станеш на моите години.

— Не мога да повярвам, че си по-възрастна от мен, Луси…

— Сладката ми — изгука Луси и я потупа по ръката. — Обаче съм сигурна, че съм. Може само година или две. Какъв срам, че не успяхте да се видите с Маги. Тя е същата като теб.

Кристи се зачуди откъде Луси знаеше каква е тя, след като й позволи да произнесе само няколко срички.

— С какво се занимава твоят съпруг, Луси?

Луси погледна замислено през градината, натам, където Чарлс стоеше заедно с Едуард и Гейб.

— С какво се занимава ли? Не съм съвсем сигурна с какво точно се занимава. Около един месец към края на март и началото на април твърди, че е премного зает, понеже овцете се агнели… Това също е краят на данъчната година, разбира се, тогава е малко загрижен… — Тя доста трудно се съсредоточи. — Освен това ходи в църквата, понякога чете откъси от Библията, поне тогава облича костюма си. В някои дни чете и вестник… — Широко се усмихна на Кристи. — Доколкото знам не е чак толкова зает. Винаги съм завиждала на Маги, че успява да държи Оливър толкова време далеч от къщата.

— Разкажи ми за Маги… и за Оливър. Много е странно, че живеем в тяхната къща, а не се познаваме с тях. В известен смисъл като че ли ги познавам и все пак си оставаме далечни.

— Е, мила моя… Стигнахме точно до този, до когото трябваше. Калаханови са най-близките ни приятели в цялата долина. Ол е блестящ, изглежда прекрасно — с големи, малко унесени сексуално предизвикателни очи, сигурна съм, че си виждала такъв тип мъже, сякаш те отвеждат направо в спалнята, няма нужда да броиш до двеста. Има много порочна, леко подигравателна усмивка — като че ли пред себе си виждаш някой див, похотлив пират, но ти е приятно да го гледаш. Ако не си го виждала с брич, все едно нищо не си видяла през живота си. На Чарлс бричът стои като буфан, понеже неговият е старомоден, а на Оливър е толкова тесен, че направо кръвното ти се качва и за въображението ти не остава нищо. Много е остроумен, разбира се, непрекъснато ни разсмива с неговите истории, той промени коренно Бокхемптън. Лио Калахан беше мил човек, всички го казват, но той не умееше да се забавлява така, през последните години дори не излизаше, а Оливър обърна всичко наопаки — като че отвори всички прозорци, да влезе свеж въздух. Той е изключително талантлив, при него отсядат какви ли не известни хора — гостували са му журналисти от Русия, критици, изкуствоведи, веднъж дори се запознахме с най-изключителния мъж, когото съм срещала — търговски банкер, няма да повярваш — един ден захвърлил работата си и станал акробат на трапец в пътуващ цирк. Ей такива хора забавлява Оливър. Той е като магнит. Няма да се изненадам, ако един ден стане главен редактор на „Дейли телеграф“.

— Къщата му е пълна с най-невероятни неща — с книги например.

Луси вдигна вежди учудено.

— Така ли? Книги? Е, щом твърдиш. Да ти кажа право никога не съм забелязвала. Само един Господ знае откъде намира време за четене. Той винаги бърза за някъде. Така Маги може да се радва на свободата си.

— Каква е Маги? Какво прави през свободното си време, когато Оливър го няма?

— Според мен не кой знае какво! — Изненадващо Луси се изсмя гърлено. — Все говори за пропуснати възможности… Маги е мила. Много мила. Наистина е най-добрата ми приятелка. Толкова е сладка, пък е и хубава. Много е умна, пред нея изглеждам направо тъпа, но тя винаги е безкрайно търпелива. Маги е направо прекрасна. За нея няма друга дума. Жалко, че няма да се срещнете. Направо щеше да я обикнеш. Всички обичат Маги. Много е искрена, така да знаеш. Казва ти всичко право в очите и аз й се възхищавам като жена. Не мога да понасям такива, които седят, мълчат, отварят и затварят устата си като риби. Не, Маги показва на хората какво точно мисли, особено на Оливър… чувала съм я да му се кара, и то пред хора. С Чарлс никога не бихме направили подобно нещо. Е, случва се да се спречкаме, но пред хора — никога. Не бива така, нали? Е, нали знаеш какво казват — противоположностите се привличат… — Тя продължи да говори и след двайсет минути Кристи се замисли дали Луси някога ще спре. За неин късмет монологът на Луси бе прекъснат от едра жена, облечена с колосана рокля тип шемизета, с ниски обувки, която държеше голямата си чанта в свивката на лакътя си с грацията на кралица, тя се перчеше с голяма брошка, закачена над едрите й гърди.