Джулиет Мийд - Близки непознати

Кристи спря, усмихна се слабо, искаше да се държи учтиво, но не можеше да се сети къде го е виждала, освен… Но, разбира се!

— Не можах да ви позная в тези дрехи, сър Найджъл — каза тя мило.

— Какво! Да не би да сте виждали старец като мен в униформа, госпожо? Отдавна не съм обличал униформата, вероятно отпреди да се родите, бих казал, млада госпожо… Приятно ли прекарвате? Хората добре ли се отнасят с вас?

— Ние едва сега пристигнахме, но прекарваме чудесно, благодаря, сър Найджъл. Тук наистина е много красиво…

Луси прекара около половин час с Гейб и точно толкова й бе необходимо, за да научи най-важните лични подробности за него. Разбра кога и къде е роден, колко братя и сестри има, къде бе получил образованието си, какво работеше, как се бяха запознали с Кристи, кога се бяха оженили, как се казва синът им, на колко години е… Гейб прие разпитът й с благородна невъзмутимост, макар вече да си мислеше кога ли ще стигне до цвета на бельото му. Луси беше тип жена, която непрекъснато се извиняваше за нахалството си, а след това използваше искреното си признание като позволение да продължи да задава още лични въпроси. Когато Кристи се присъедини към тях, тя побърза да я хване за ръката.

— Толкова се радвам да се запознаем. Вашият съпруг е ужасно лош, не ми каза нито една дума за вас колкото и да го подпитвах… — тя се закани с пръст на Гейб. — Но ние знаем колко трудни са мъжете, нали? Хайде сега да ги оставим да си поговорят за фермерство, икономика или каквато и да е друга ненужна глупост, за която се сетят. — Тя поведе Кристи към една усамотена пейка и буквално я бутна да седне.

— Сега ми разкажете всичко. Цялата съм слух. Кристи се усмихна. Тя си бе представяла, че дамите в английската провинция са едри, весели жени, по чиито лица личат тънки капилярчета, носят дрехи от туид и ботуши. Луси Уикъм-Едуардс съвсем не отговаряше на този модел. Тя бе много слаба, силно руса, кожата на лицето й бе като алабастър, а очите й бяха големи, бебешки сини. Определението „английска роза“ вероятно бе създадено за нея. Беше безупречно облечена за такова импровизирано събиране. Носеше съвсем тънка сива вълнена пола и лек копринен пуловер. Ако беше обула обувки с висок ток, краката й биха изглеждали като кибритени клечки, но тя бе предпочела елегантни и скъпи кожени обувки с права подметка. Макар външно Луси да изглеждаше съвсем спокойна, дори флегматична, тя ръкомахаше, докато говореше.

— Знаеш ли, Кристи, ние сме толкова изолирани в нашата малка долина, че пристигането на нови хора ни вълнува ужасно. — Тя разтвори широко очи, за да наблегне на думите си. — Най-после ни давате възможност да говорим и за нещо друго, освен за разширяването на пътя или за отглеждане на добитък. През последния месец само за това слушам, вероятно на всички ни е доскучало от приказките за добитък, затова те чакаме със затаен дъх, за да научим всичко за теб. Аз, естествено, едва не паднах, когато разбрах, че Маги и Ол няма да бъдат тук цяло лято, помислих си с кого ли ще си приказвам? Тук няма никой, който да блести, няма с кого да си поклюкарства човек, няма хора с истински сексапил, освен Еди, разбира се, и цяло лято практически бездействам. Дори смятах да прескоча до красивата Франция, за да не умра от скука, само че Южна Франция вече много е изпростяла. За щастие сега вие сте тук, вече се запознах с прекрасния ти съпруг, той наистина изглежда ужасно млад за своите трийсет и седем години, мила моя, с какво го храниш? И аз ще трябва незабавно да подложа Чарлс на същата диета, но щом сте тук, ще си правим големи празненства и ще организираме чудесни неща заедно… Трябва да ви запозная с някои забавни хора, ако въобще успея да се сетя за такива… Запознахте ли се вече с Ан Винси? Тя е роднина на Пембрукови от Уилтън Хауз, нали знаеш — твърди, че е братовчедка, но аз смятам, че им е много по-далечна роднина — вероятно втора или трета братовчедка, но е чудесна, ужасно много се кикоти и е съвсем, ама съвсем луда, много ще ти хареса, направо ще си паднеш по нея… А ти с какво се занимаваше, преди да намериш този прекрасен екземпляр там? — Луси замълча не толкова, за да изчака отговора на въпроса си, а за да си запали цигара.

— Работех като брокер — по-скоро бих казала борсов посредник в Ню Йорк.

— Забележително. — Невинните сини очи на Луси отново се разшириха. — Е, сигурно си била много доволна, когато си намерила Гейб и си оставила тази ужасна работа, нали?

— Наистина бях много доволна, когато открих Гейб, но знаеш ли, беше ми приятно да работя…