Джулиет Мийд - Близки непознати

— Разбира се. Винаги ги оставям, за да ги гледат хората. — Кристи си спомни за снимките 20×25 см, сложени върху тоалетката й в Оук Ридж. Хрумна й, че на повечето снимки от сватбата тя стоеше на преден план с огромен бял кринолин в градината на родителите си, докато Гейб бе зад нея и не се виждаше много ясно поради роклята и воала й.

— Обадих се в службата, скъпа, така че вече съм напълно твой. Какво искаш да правим днес, Кристи? Може да заведем Джейк до Стоунхендж — ти умираше да го видиш.

Кристи се измъкна от прегръдката му.

— Не знам, Гейб. Не точно сега. Може би по-късно. Бих искала да го видя при залез или при изгрев-слънце…

— Но тогава не бихме могли да заведем Джейк…

— Така ли? Тогава ще го оставим… Вероятно би трябвало да ходим някъде и без него… Да се направим, че още сме млади и да извършим нещо щуро, приключенско… — Кристи се усмихваше, но Гейб долови в гласа и известна нотка на недоволство и тъй като винаги беше нащрек дали нямаше да забележи неудовлетвореност от страна на жена си, я чу и усети съвсем ясно.

— Идеята ти звучи много добре — съгласи се той малко неуверено. — Тогава как да постъпим? Да отидем по залез довечера, да си вземем вино, а може би и храна, да си направим пикник? Или да вземем одеяло и бутилката с шампанско? Може би там има някое хубаво ресторантче, където да вечеряме? Ти какво мислиш, скъпа?

Кристи едва забележимо сви устни. След като допусна една грешка, Гейб не искаше да рискува да направи нова. Последното, което Кристи желаеше, бе да определя всяка негова стъпка, особено когато се отнасяше до нещо щуро, свободно и романтично. Изискването й към него бе да взима спонтанни решения, но те трябваше да бъдат съвсем същите като тези, които тя сама би взела. Вярно, че й се искаше нещо, но не можеше да определи точно какво.

— Хайде да го оставим за друг път, искаш ли? Във всеки случай тази вечер сме канени у Едуард Арейбин на чашка. Той е един от съседите — аукционерът, нали си спомняш? Изглеждаше наистина много добре. Дотогава искам да остана в къщата, за да я опозная. — Тя клекна, за да разгледа книгите на долните рафтчета и потупа Гейб по крака като компенсация, че е била рязка. — Не се тревожи за мен, скъпи, ако имаш някаква работа или нещо друго. На мен ми е много приятно да надничам тук-таме.

До следобеда Кристи бе научила много за семейството, което живееше в Бокхемптън, и почти всичко бе по вкуса й. По-голямата част от времето прекара в разглеждане книгите на Оливър, пръстите й се плъзгаха по ожулените им гърбове, чудейки се защо бе избрал всяка от тях, харесваше й, че имаше толкова много книги с твърди корици и че нито една не изглеждаше съвсем нова — почти всички бяха стари издания, купувани вероятно от антиквар, и много пъти препрочитани. Колекцията му беше ексцентрична, томовете бяха подредени безразборно, не както нейните — строго по азбучен ред. Имаше хубави издания с кожени корици — това бяха пълните събрани съчинения на Харди, Елиът, Остин, Дикенс, Конрад, сестрите Бронте, всичките й бяха познати, макар и да не ги бе чела всичките. Но сред тях имаше и такива автори като някой си Уилки Колинс 5 5 Колинс, Уилям Уилки (1824–1889) — английски писател, един от основоположниците на криминалния жанр. Най-известните му романи са „Лунният камък“ и „Жената в бяло“. — Б.пр. , както и други, за които въобще не беше чувала — Чарлс Кингсли, Джордж Мередит 6 6 Кингсли, Чарлс (1819–1875) — английски писател и публицист. Мередит, Джордж (1828–1909) — английски писател — реалист. В произведенията си разглежда конфликта между човека и обществото. — Б.пр. … Почувства се смазана от ерудицията на Оливър. Той беше образован, културен, заслужаващ уважение мъж.

Ако Джоун Мейсън не беше толкова усърдна икономка, пластовете прах върху тези книги биха били достатъчна улика, че не са били докосвани, да не говорим четени, в продължение на много години. Дори на Кристи би могло да й мине през ума, че те въобще не бяха книги на Оливър, а всъщност колекция на чичо му Лио и просто бяха наследени заедно с къщата. Но Джоун Мейсън беше перфекционистка, а Кристи никога не беше чувала за чичо Лио. Тя дори не допусна, че книгите биха могли да бъдат на Маги, защото онази единствена нейна снимка й подсказа, че Оливър беше доминиращата личност в Бокхемптън. Библиотеката се прибави към първото й впечатление от Оливър Калахан, а първите впечатления, веднъж пуснали здрави корени, изключително трудно биват изтръгвани.