Джулиет Мийд - Близки непознати

Оливър охка и пъшка пресилено, когато Маги се пъхна в леглото до него.

— Знаеш, че въобще не те съжалявам — изрече тя отчетливо, — при това ни най-малко. Грешката си беше изцяло твоя.

— Направил ли съм някога нещо, с което да те заслужа? Мил съм с децата и кучетата, помагам на възрастни жени да пресичат улицата…

— Само ако ти харесат.

— А какво получавам за болките си? Жестока кучка за съпруга, която изпитва по-малко съчувствие към мен, отколкото към някое цвете.

Маги плъзна ръка по изгорялото му рамо и го близна по врата.

— Какво правиш?

— Струва ми се, че е достатъчно ясно. Инициирам секс.

— Какво? — Неочаквано Оливър седна в леглото и потрепери, когато чаршафът се докосна до кожата му.

— Просто помислих да ти покажа, че те желая.

— Ти си истинска крава. Единственият път, когато не мога да мръдна и на сантиметър, ти решаваш, че искаш да се любим.

— Е, хайде, не съм чак толкова навита. Само изпълнявах задълженията си. Да не си помислиш, че червената ти кожа ме възбужда. — Тя нехайно забоде нокти в гърдите му.

— Кучка такава… — Оливър най-лесно се възбуждаше, когато Маги му беше ядосана или той чувстваше превъзходство над нея. — Хайде, ела. Ще се справя някак си. — Стисна зъби, когато Маги, без да гледа къде слага краката си, се възкачи отгоре му. — Някога казвал ли съм ти каква изумителна съпруга си?

— Не. Никога.

— Е, добре тогава. Би ми било неприятно, ако останеш с погрешно впечатление.

Той не можеше да откаже да спи с нея. Сексът бе единственото, което ги свързваше.

Пощенска картичка до Имоджин и Къртис, Конюшня Комптън, Уилтшър:

Прекарваме фантастично, къщата е прекрасна, времето е невероятно. Чувствам се като нова. (Оливър също казва, че се чувства като нов). Надяваме се, че всички сте добре. Целунете Бони и Самсон от мен. Кажете им, че ще бъда доста по-пълна, когато се прибера.

Прегръдки и целувки

Маги

Ужасно горещо е. Ще се върна черен като теб, Къртис, стари приятелю. Под дърво и камък не мога да намеря английски вестник, тук никой не съобщава резултатите от крикета. Може да се наложи да се върна.

Поздрави

Едуард, както винаги кавалер, хвана Кристи под ръка и не се отделяше от нея почти през цялото време, докато му бяха на гости. На Кристи й бе много забавно. Въпреки че подбра кои рокли да вземе за пътуването, тя никога не бе очаквала, че докато почиват в Бокхемптън, ще общуват и с други хора. Докато вървеше под ръка с домакина си, си даде сметка колко много й е липсвало запознанството с нови хора в Лорънсвил. Шест месеца след пристигането им в Оук Ридж Гейб и Кристи се запознаха с всички наоколо и през последните шест години се виждаха неизменно със същите стари приятели. Не че имаше нещо против тях, но беше интересно да се запознаеш и с нови хора, така тя разцъфваше. Макар и никога да не би го признала, най-малко пред Гейб, тя с голямо удоволствие осъзна, че безспорно е най-привлекателната жена в компанията. Още щом дойде, тя се огледа, за да провери дали няма да има съпернички и освен една крехка и много бледа блондинка, седнала на пейката, която сега разговаряше с Гейб, Кристи се увери, че нямаше опасни конкурентки за титлата красавица на бала. Едуард Арейбин също се изненада колко му бе забавно това малко соаре. Той не вярваше, че ще изпита каквото и да е удоволствие да кавалерства на друга жена, освен на Маги Калахан. Всъщност откри, че по този начин той постигаше две цели. Първо — имаше възможност да изпълни обещанието си към Маги и второ — това го предпазваше да не мисли непрекъснато за нея, къде беше и какво правеше всяка минута на деня и нощта. Ако Маги съжаляваше, че е спала с него, тогава би било по-малко болезнено да прекара два месеца като кавалер на госпожа Макарти, отколкото да ближе раните си, в случай че Маги и Оливър си бяха останали вкъщи и му се налагаше да наблюдава семейното им „щастие“. Когато семейство Макарти пристигна точно в шест и половина пред градинската му порта, Еди прехвърли Гейб на очакващата го Луси Уикъм-Едуардс и отведе Кристи надалеч. Сега той се огледа и поведе дамата си към висок, слаб мъж, с приведена стойка, който разговаряше с нисък и пълен възрастен човек. Двамата гледаха реката, която течеше в края на поляната.

— Приятели, бих искал да ви запозная с нашата прекрасна нова съседка, която прекарва лятото в Бокхемптън. Кристи Макарти, това е майор Джон Хенгъм, а това — той се обърна към по-високия мъж — е сър Найджъл Бейвингтън. Вероятно ще познаете сър Найджъл?