Джулиет Мийд - Близки непознати

— Добро утро, мадам — поздрави я Джоун.

— Моля, госпожо Мейсън. Трябва да се споразумеем! Не мога да понеса да ме наричаш мадам! Моля те, наричай ме Кристи.

Госпожа Мейсън се усмихна почти неуловимо.

— Добре, госпожо Макарти, ще се постарая.

— А аз как мога да те наричам?

— Джоун. Джоун Мейсън. Можете да ме наричате както пожелаете.

— Джоун. Колко хубаво име! Чаках те, за да те попитам нещо, Джоун. С Гейб не можем да открием къде госпожа Калахан държи изтривалките си за баня.

— Госпожа Калахан не ги държи никъде. Тя просто няма такива неща. Аз държа моите изтривалки под мивката в кухнята — посочи величествено Джоун.

— О, чудесно. Ще знаем къде да търсим.

— Ако ви потрябва, макар да не мога да разбера защо ще ви потрябва, освен ако не сте много по-взискателна от госпожа Калахан.

Кристи успя само да се усмихне приветливо и да свие рамене. Забележително е да държиш изтривалката си за къпане в кухнята, а още по-забележително бе да не я използваш, вероятно британците имат различни привички.

— Ще взема една да занеса на съпруга ми, ако разрешаваш.

Тя отвори вратичката на шкафчето и видя купчина доста мръсни парцали за миене на под.

— Джоун, това ли са изтривалките? Мъжът ми не може да изтърка лицето си с тях!

Госпожа Мейсън я зяпна безмълвно. Кристи направи жест как се мие лице.

— Изтривалка за къпане, нали знаеш?

— Госпожо Макарти, вярвам, че онова, което търсите, е хавлиена кесия. Те са в шкафа с бельото в коридора на горния етаж. Веднага ще намеря една за господин Макарти.

Кристи смяташе, че нямаше да има проблеми, когато отиде в Англия, все пак нямаше езикова бариера, както и кой знае колко големи културни различия. В селския магазин, откри, че най-голямото количество мляко, което можеше да се купи в бутилка, беше половин литър, а тя самата никога в живота си не беше купувала по-малка опаковка от четири литра. След като видя как съседът прекопава градината си гол и чу как свещениците ги поливат с вода и след като й предложиха парцал за пода, с който да мие лицето си, тя започна да се чуди дали през тази почивка щеше да натрупа повече познания и опит, отколкото очакваше. Сега, след като се бе отървала от Джейк, а Гейб беше зает с подреждането на багажа и несъмнено телефонираше в офиса си, Кристи можеше да се заеме с онова, за което копнееше — да изследва Бокхемптън. Имаше нужда да усети къщата и нейните собственици. Още щом прекрачи прага, характерът на къщата й направи силно впечатление, той вероятно бе същият като на обитателите й, но тя искаше да опознае всяко кътче в нея. Всички къщи имат лица, а това на Бокхемптън беше особено открито и приятно, макар да бе виждало и по-добри дни. Най-силното й усещане беше, че би трябвало да изпитва симпатия към хората, които живееха в тази къща. Тя не стигна по-далеч от гостната. Пианото прикова вниманието й, когато го видя, а сега разгледа снимките, които бяха поставени върху него. Повечето бяха на Оливър. Той изглеждаше като типичен англичанин (както ги описваха в учебниците) — с орлов нос, с високо и доста тясно чело, с руса коса и пронизващи сини очи под тежки клепачи. Наистина беше много хубав мъж, размишляваше Кристи. Децата бяха миловидни. Нито една майка не би признала, че чужди деца са много хубави, но тези бяха съвсем прилични. Момиченцето явно приличаше на баща си, а бебето си беше бебе, пухкаво бебе. Не толкова сладко, колкото бе Джейк на девет месеца, но Артър нямаше много коса, докато Джейк бе наследил тъмните гъсти кичури на баща си. Върху пианото имаше само една снимка на Маги и тя бе от сватбата. Маги беше хубава като млада булка. Но тя бе на заден план, погледът й беше сведен към земята съвсем покорно, докато Оливър изпъкваше с пищна жакардова жилетка. Той позираше пред камерата, кланяше се екстравагантно с протегната ръка, явно канеше Маги да танцуват, но очите му бяха насочени не към нея, а към фотоапарата. Снимката беше чудесна. Кристи я изучава дълго време. В известен смисъл жалко, че Маги въобще бе уловена от обектива. Разбира се, булката трябваше да бъде снимана, но от чисто естетическа гледна точка, заради артистичната композиция на снимката би било по-добре, ако на нея беше само Оливър. Кристи извърна рамката към светлината и я разгледа основно, като примижа с едното око. Подскочи, когато усети ръката на Гейб върху рамото си.

— Търсех те, малката ми… — Зарови лице във врата й и през рамото й видя снимката на Калаханови. — Каква хубава снимка! Надявам се, че и ти си оставила нашите на видно място.