Джулиет Мийд - Близки непознати

— Здрасти, Луси, надявах се да те видя тук — разцъфна в усмивка тя. — Трябва да поговорим за виното и сиренето за другия месец. Още не мога да реша дали Джул ще бъде по-доволен, ако подберем малка компания — само ние тук, нали разбираш, или ще трябва да поканим и цялото простолюдие от долината.

— Кристи, да ти представя Марджъри Хенгъм. Марджъри, това е Кристи Макарти. Тя и семейството й прекарват лятото в Бокхемптън, докато Маги и Оливър са в Америка.

— Боже мой, заминаха ли за Америка? Защо по дяволите трябваше да го правят? — Марджъри стисна здраво ръката на Кристи. — Ще ви кажа, че вие печелите най-много, млада госпожо. В Америка е ужасно. Непрекъснато стрелят, така казват. И тези наркотици. Пък и е пълно с чужденци. По-добре човек да си стои в цивилизованата част на света и да ги остави да се изпозастрелят там.

— Аз съм от Америка, госпожо Хенгъм. От Северна Каролина. С Калаханови сменихме къщите си за лятото.

Марджъри Хенгъм се вторачи в нея подозрително, като че ли очакваше Кристи да измъкне някой пистолет от чантата си.

— Направо ще умра. Мисля, че никога по-рано не съм срещала американци. Ама вие съвсем не приличате на американка.

Кристи не можа да измисли подходящ отговор, но за всеки случай се усмихна мило, реши да го приеме като комплимент. Остави Луси да се занимава с нея, а тя отклони поглед покрай Марджъри и започна да наблюдава как майор Хенгъм плетеше крака из поляната. Беше пийнал и залитайки, вървеше към тях. Когато забеляза Кристи и широкия гръб на жена си, изпречил се на пътя му, той зави рязко наляво в една цветна леха.

— Така че трябва да си отбележиш в бележника двайсет и пети август, мила. Точно в шест и половина. Под кестените. Ще има по малко чедър и по една-две чашки обикновено вино заради Джул. Ти ще дойдеш, нали, Едуард? Да ни помогнеш да прекараме добре, ти си знаеш. — Думите на Марджъри бяха отправени към домакина, който дойде и застана зад Луси и Кристи.

— Несъмнено, Мардж, стара приятелко. Струва ми се, че в момента мъжът ти е затънал в градината ми. — Всички се обърнаха и видяха майор Хенгъм, който се мъчеше да отскубне панталона си от бодлите на розите.

— Дали пак не е пил джин? — промърмори Марджъри и се забърза, за да помогне на мъжа си. — Какво правиш тук, майоре, стари глупако?

Едуард, Кристи и Луси я гледаха мълчаливо как издърпа крачолите на мъжа си и изля остатъка от джина му в лехата.

— Много добре ще се отрази на божурите, те много обичат джин… — промълви Едуард. — Искам да ви изкуша, мили дами, да останете на лека вечеря — малко закуски, нищо специално, само да се отървем от всички тези стари пияници. Съпрузите ви също са поканени, естествено. Чарлс! Гейб! — извика весело. — Елате насам!

— Много благодарим за поканата, Едуард, но мисля, че с Кристи трябва да се върнем и да вечеряме с нашето момченце.

— С вашето момченце ли? Само не ми казвайте, че нямате гувернантка. — Луси ги изгледа смаяна.

— Имаме гувернантка, но обичаме да вечеряме всички заедно, нали, скъпа?

— Гейб, няма да му липсваме чак толкова една вечер, не е нужно непрекъснато да сме край него…

— Аз също бих казала, че няма нужда — заяви твърдо Луси. — Според мен веднъж седмично е повече от достатъчно. Слава богу, двете ни момчета са в интернат в Съмърфийлдс, така че ги виждаме през две седмици. И то само ако не успея да ги пратя при някое от приятелчетата им за уикенда. След десет години изнурително гледане мисля, че съм си спечелила правото на малко спокойствие и тишина.

Гейб доби нещастен вид.

— У нас нямаме интернати. На мен ми е приятно да прекарвам повече време с Джейк. Не жадувам чак толкова за тишина и спокойствие.

Кристи погледна часовника си.

— Слушай, скъпи, сигурна съм, че той вече е в леглото. Ако се върнем, само ще го разсъним. Защо утре за компенсация да не си направим семеен пикник? Ако искаш да позвъним на Мариела и да й кажем, че плановете ни са се променили и ще се върнем по-късно.

— Телефонът е в кабинета, друже, иди. — Едуард се обърна отново към Луси и Кристи, докато Гейб печално се запъти през поляната към къщата.

Гейб беше искрен, когато каза, че иска да прекарва повече време със сина си, но най-вече желаеше да бъде насаме с жена си. Не че Гейб Макарти беше ревнив и искаше да държи Кристи само при себе си. Той вярваше, че хубавите неща в живота, сред които, разбира се, беше и съпругата му, а също и щастието, в което тя заемаше най-голямо място, трябваше да споделя и с други, но страдаше, защото усещаше признаци на отдръпване от нейна страна. През последните два часа почти не бе успял да я погледне, да не говорим да я докосне или да говори с нея, а Гейб извънредно много обичаше да наблюдава, да докосва и да говори с Кристи. Бяха женени вече почти десет години, но независимо от това поне по веднъж на ден Кристи му казваше по нещо, изразяваше някакво мнение или пък прекрасното й лице придобиваше такъв израз, че на Гейб му се струваше, че я вижда за пръв път. Тя притежаваше дарбата винаги да го изненадва и никога да не го разочарова. Не съществуваше друга жена като нея. Той се примири, че още известно време ще трябва да я дели с британците.