Джулиет Мийд - Близки непознати

Оливър се засмя.

— Ужасен късмет имаш! Току-що реших да изпробвам южняшкия акцент. Да не искаш да ми кажеш, че не звуча като южняк? Дори ми се стори, че съм много добър. Надявам се, не си помислила, че пикая в момента?

— Моля? Какво каза? Просто не знаех кой е в къщата.

— Е, не се тревожи, не сме я предоставили на някакви скитници, тук няма никой друг, освен пиленцата. И един петел, всъщност. Магс и подопечните й още са на плажа.

— Прекарвате ли добре? — попита Кристи, докато се чудеше защо ли Оливър си правеше труда да имитира южняшкия акцент, когато неговият глас беше толкова дълбок и разтапящ.

— Направо прекрасно. Мястото е чудесно. Не мисли, че някога ще ни го отнемеш. Не можем да извадим децата от океана — всъщност и аз самият бих бил там, ако… — гласът му заглъхна.

— Ако какво?

— Е, да си остане само между нас двамата, обещай да не казваш на никого — ако не бях такъв проклет идиот и онзи ден не се оставих да изгоря до смърт. — Говореше тихо и заговорнически, завърши като се разсмя с дълбок гръден смях. — Не отива на мъжествения ми образ да се разхождам по брега като току-що сварен рак. — Кристи се засмя с него.

— Надявам се да не си изгорял много — каза тя изведнъж загрижена, — нашето слънце е доста опасно по това време на годината.

— Не, няма нищо страшно! Трябва да си намеря някоя дупка и да се окопая като носорог. След ден-два ще се оправя. Имам добро извинение да си остана вкъщи и да напиша материала си.

— Като спомена писане, надявам се, че нямаш нищо против, но прочетох някои твои материали. Сигурно първо трябваше да попитам, но случайно ги намерих в папките за „Дейли телеграф“ и не можах да устоя…

— Моля ти се! Взимай каквото ти трябва! Надявам се да не ти доскучаят до смърт. — Оливър беше останал с впечатлението, че Кристи е добре възпитана млада жена и внимаваше как се изразява.

— Смятам, че материалите ти са направо прекрасни, бих могла да ги чета цяла нощ.

— Добре, направи ми една услуга, обади се на главния ми редактор и му го кажи, би ли го направила? Ще намериш телефонния му номер в тефтерчето с номера на буквата „н“ — като негодници — казва се Питър Форбс. — Оливър пак се засмя. — Ако поразровиш, може да намериш и друго интересно в къщата.

— Е, не бих искала да си пъхам носа…

— Карай, всичко е на твое разположение! Чувствай се като у дома си… Явно не знаеш първото правило на журналистите — всичко, което пишат, е за консумация на публиката. Нищо няма да те приближи повече до сърцето на драскача, от това да кажеш, че случайно си попаднала на някакъв боклук, който е написал, и смяташ, че е прекрасен. Продължавай, прави каквото искаш. Не вярвам да ти е доскучало толкова в Комптън Пърлу, че да стигнеш до старите ми материали.

— Не, всъщност сега се връщаме от парти у Едуард Арейбин. Запознахме се с много приятни хора там — вашите приятели Уикъм-Едуардс, сър Найджъл, майор Хенгъм и жена му…

— С ужасната Марджъри ли? Е, тогава нищо чудно, че четеш моите боклуци! Смятам, че е забавно в сравнение с това да слушаш Марджъри. Дебела е като прасе. Безспорно е солта на живота, но е дебела. За какво бърбореше този път?

— Говореше за събиране на торите на вино и сирене… Оливър се изсмя.

— Предполагам, че ви е поканила?

— Да, покани ни много любезно.

— Правете каквото искате, но не приближавайте дома й. Избягвай я, все едно че е мълния, не, искам да кажа като чумава. Едно от най-хубавите неща от смяната на къщите ни е, че тази година имаме извинителна причина да не присъстваме на това събиране. Ако мога да ти дам искрен съвет, не отивайте. Смъртта е за предпочитане. Тропни с крак и кажи на Еди да престане да ви запознава с тези, които още не са умрели. Уикъм-Едуардс са от по-добрите. Всичко друго наред ли е?

— Прекрасно. Просто прекрасно.

Гласът на Оливър омекна.

— Много ми хареса как го каза.

— Кое?

— „Прекрасно… просто прекрасно.“ Доста неща чухме откакто сме тук, но никой не го казва толкова красиво като теб. — Той въздъхна. — Просто прекрасно. Напомня ми на океански, бриз.

На хиляда километра разстояние Кристи се изчерви.

— Много мило да ми го кажеш.

— Аз съм добър човек. Много, много добър. — Тонът на Оливър отново стана шеговит.

— Сигурна съм. Е, щом нямате нужда от нищо…

— Сега, като го спомена, Кристи, наистина има нещо, което би могла да направиш за мен, една огромна услуга, за която ще ти бъда благодарен до края на живота си.

— С удоволствие. Ще бъда щастлива да ти помогна — отвърна искрено Кристи.