Джулиет Мийд - Близки непознати

— Забравих си една дискета, която много ми трябва. Ако я откриеш и ми я изпратиш по пощата, ще ти бъда безкрайно задължен. Бих се обърнал към госпожа Мейсън, но тя ще припадне, ако се осмеля да я помоля да влезе в кабинета ми…

— Разбира се. Къде да търся?

— Ето там е въпросът. Не съм много организиран — всъщност това е по вина на Магс, тя винаги обърква нещата ми, когато търси нещо. Върху полицата до прозореца ще откриеш три кутии с дискети. На едната пише „Празни“, в друга има „За употреба“, а третата е разделена на „Телеграф“ и „Свободна практика“. Дискетата, която ми е нужна има надпис „САЩ, данни ’93“ и би трябвало да бъде в третата кутия отпред, но ако не можеш да я откриеш, сигурно е захвърлена другаде. Магс винаги обърква нещата ми. Ужасна жена. — Оливър се засмя, за да покаже, че в действителност не мисли така. — Ти никога не би направила нещо подобно с нещата на Гейб.

— Не, не бих. Боя се, че в нашата къща Гейб е този, който не е много организиран.

— Виж какво, ако я намериш, ще бъде чудесно, ще целуна краката ти, когато се видим. Ако не можеш, не си го слагай на сърце, както казват съгражданите ти. Няма за пръв път да съчинявам статистически данни.

— Ще я намеря, Оливър. На плажа ли да ти я изпратя или в Лорънсвил?

— Тук, предполагам. Маги работи върху тена си така старателно, както повечето хора се трудят, за да изкарат прехраната си.

— Кажи й да внимава със слънцето.

— Тя е добре. Като мен е. Нищо не може да влезе под кожата ни.

— Добре, но не прекалявайте. Обадете ми се, ако имате нужда от нещо, а още утре сутринта ще ти изпратя дискетата.

— Ти си същински ангел. Хубаво е, че си поговорихме, Кристи. Голямата грешка с тази размяна е, че няма да се видим. Но вие за всичко сте се погрижили тук.

— Истински се радвам да го чуя. Моля те, предай най-топли поздрави на Маги и не забравяй да я предупредиш за слънцето. Довиждане, Оливър.

— Кристи! Само още нещо…

— Да? — попита тя нетърпеливо.

— Кажи „прекрасно“ още един път.

— Беше прекрасно да разговарям с теб, Оливър.

Тя го чу да въздиша пресилено и после внимателно сложи слушалката върху вилката.

Кристи реши да намери дискетата на Оливър, преди да си легне. Взе трите кутии от полицата и започна да търси дискета с надпис „САЩ, данни ’93“. Оливър беше прав — нямаше никакъв ред. Някои етикети бяха написани на машина, други — на ръка, не бяха подредени хронологически, а натъпкани както падне, така че „Телеграф ’90“ идваше много след „Телеграф ’89“ и пред „Телеграф ’87“. По навик започна да ги подрежда, първо по азбучен ред, после по години. Не можа да открие дискетата в кутията „Свободна практика“. После прегледа и кутията „За употреба“, нея също я подреди, така че „Ексел“ да бъде преди „Макрайт“, а „Макрайт“ преди „Тъндър 7“. Никаква следа от „САЩ, данни ’93“. Дръпна кутията „Празни“, в която имаше около четирийсет дискети. На някои нямаше етикети, на други надписите бяха зачеркнати и изписани с още четири-пет наименования, но тя все пак се опита да ги подреди. Четири дискети бяха пъхнати пред разделителната преграда. На едната дискета пишеше „Домашни финанси“, на друга — „Размяна на къщите 93“, трета дискета беше озаглавена „Пътеписи — Италия/Франция“, но това бе задраскано, а на негово място бе написано отдолу с молив „Роман: Тъжна история“. Последната дискета се оказа „САЩ, данни ’93“. Кристи я пъхна в плик и надраска бележка:

Драги Оливър,

Надявам се, че това е дискетата, която ти трябва и ще реши проблемите ти. Обади се, ако има нещо друго, което би ти потрябвало или с което бих могла да ти помогна. Приятелят ти Едуард е прекрасен домакин, а Луси е много приятна и изискана дама! Надявам се скоро пак да си поговорим.

Сърдечни поздрави

Тя написа адреса върху плика и го остави в коридора. Още рано сутринта щеше да го занесе на пощата в Комптън Пърлу лично, така че Оливър да го получи по-скоро. Преди да се качи да си легне, тя внимателно върна на място кутиите върху полицата, но не знаеше къде да сложи дискетата с „Пътеписи“ и „Роман: Тъжна история“ дали на „П“ или на „Р“, затова я пъхна отново отпред.

Искаше да разкаже на Гейб за разговора си с Оливър, колко очарователен е бил, колко се бе развеселила, че той толкова хареса акцента й. Но когато изгаси всички лампи и стигна на пръсти до спалнята с големия балдахин, Гейб вече дълбоко спеше, а на другата сутрин беше толкова заета да му се реваншира заради лошото си настроение, че дори и не помисли да сподели с него случилото се.