Джулиет Мийд - Близки непознати

Оливър внимателно се опаса с хавлиена кърпа около кръста, хвана се здраво за ръба на мивката и прочисти гърлото си. Прекара по-голямата част от деня в леглото или на верандата, работейки върху първия си материал. Имаше достатъчно време, за да размисли какво щеше да каже на жена си.

— Виж, Маги, напоследък между нас се появиха известни проблеми и смятам, че е време да прочистим въздуха от тях. Различията помежду ни не са толкова големи, че да не можем да ги разрешим. Първо да погледнем по-дребните. Твоята кариера се срива, моята върви прилично добре, ако мога така да се изразя. Какъв е проблемът тук? Ако действително желаеш да работиш, намери нещо друго, с което да се занимаваш, и се хвани здраво, както аз направих. Ако не желаеш да работиш и честно казано не виждам защо да го правиш, тогава си почивай и не се притеснявай какво ще кажат хората за теб. На кого му влиза в работата дали си домакиня? Мен лично не ме интересува. Изкарвам достатъчно, за да издържам всички и според мен би трябвало да благодариш на късмета си. Така че задраскваме тази точка, а? Така, стигаме до по-щекотлив въпрос. До твоята мания, че ти изневерявам. — Той леко се намръщи и вдигна ръка, сякаш за да спре възраженията й. — Признавам, че имаш известни основания да ме подозираш и не съм тук, за да се правя на света вода ненапита. Имало е други жени, вярно, не само една. Но чуй какво ще ти кажа. Нали нямаш нищо против да се бръсна, докато разговаряме? — Взе самобръсначката си и прие с усмивка мълчаливото съгласие на Маги. — Всичко започна с Луиз, а последната беше Сара. Миналата седмица. Тъкмо преди да тръгнем от Англия. Да знаеш колко ми олеква, когато ти го казвам. Сигурен бях, че подозираш нещо и усещах как те трови. Съжалявам, Маги, наистина съжалявам. Ако можех, да ти обясня защо стана така, бих го направил, но не мога. Най-важното е да те накарам да разбереш, че нито една от тези жени не представлява опасност за теб. — Сви рамене. — Например да вземем момиче като Сара. Ти нямаш нищо общо с нея, дори не би могла да разговаряш с, нея. Самият аз не знам за какво й приказвах, освен за секс. Всъщност, след като правихме секс, не сме говорили, а не бих легнал отново с нея. Няма начин. Беше еднократно. Работата е там, Магс, че тези момичета нямат значение. Те не са нито тук, нито там. В никакъв случай не си заслужава да се ядосваш заради тях. Затова по-рано съм премълчавал. — Замълча и дръпна самобръсначката от бузата си, докато във въображението си изучаваше израза на Маги. — Знам, че жените приемат тези неща различно, предполагам, че предпочиташ да имах някоя голяма романтична връзка, вместо да се занимавам с някакви си незначителни еднократни историйки, но не се чувствам обиден. Мъжете са различни, Маги, любов моя. Никога няма да те излъжа заради жена, която наистина има значение за мен. Не разбираш ли колко много те обичам? Така пазя твоето достойнство и нашия брак. Отсега нататък нещата ще бъдат по-лесни и ако можеш да запомниш думите ми, скътай ги някъде дълбоко в паметта си и не позволявай тези неща да се отразяват на отношенията ни. Просто се отнасяй към това като към тренировките ми по крикет. За мен това има дори по-малко значение, отколкото крикета. Хайде, любима. Няма никакъв смисъл да потискаш нещата в себе си.

Изпъна ръка и се ухили победоносно на образа си в огледалото. Общо взето беше много доволен от речта си. Начинът на разсъждението му беше добър, напълно логичен, а в тона на гласа си бе постигнал точния баланс между извинително поверителен и налагащ се с превъзходство тон. Жалко, че Маги я нямаше да го чуе. Той си подсвиркваше, докато се плискаше със студена вода по лицето и се бършеше. Реши да не слага афтършейв, за да не го смъди. Когато излизаше от банята, телефонът звънна.

Кристи набра собствения си номер в Лорънсвил и чу гласа на Маги, който даваше инструкции на обаждащите се, че могат да позвънят на номера в Бокхемптън и да намерят семейство Макарти в Англия или да позвънят на Калаханови в Холдън Бийч. Кристи затвори, без да остави съобщение, след което веднага набра номера в къщата край брега. Там беше ранна вечер, вероятно са си вкъщи, а й се искаше да чуе как са.

— Алоу… — провлачи непознат мъжки глас. Кристи се поколеба за миг, объркана.

— Може ли да говоря с господин или госпожа Калахан, моля?

— Оливър Калахан на телефона — гласът придоби съвсем английска интонация.

— О, Оливър, тук е Кристи Мур Макарти. Не можах да те позная. Много особено ми прозвуча.