Джулиет Мийд - Близки непознати

Рано една вечер, само четири дни по-късно, на връщане от минимаркета на плажа Маги и Лили спряха до пощенската кутия. Струваше й се, че ходи в магазина всеки ден, за да допълва запасите от фъстъчено масло, сладолед „Праскова и крем“, към който Лили, Артър и най-вече Оливър сериозно се бяха пристрастили, купуваше и защитен лосион против слънце. Изгарянията на Оливър бяха преминали и с помощта на големи количества „Ноксема“ се превърнаха в златист тен. Само носът му още беше като намазан с боя. След като извади неизменната купчина каталози от пощенската кутия, тя забеляза Оливър на верандата. Опитваше се да научи Артър как да бели огромна скарида. Синът й предпочиташе обаче да пъха обелените люспи в устата си.

— Ох, тук наистина е горещо — изохка Маги, когато отвори вратата и остави Лили и кафявите пликове с покупки върху плочите на верандата.

— По-горещо от ад — съгласи се Оливър. — Магс, завърших си материала, искаш ли да му хвърлиш един поглед?

— А? — Маги не го чу. Беше видяла плика, адресиран до Оливър, с почерка на Кристи Макарти.

— Прочети материала, Магс, мила. Той е на масата в трапезарията.

— Добре. Чакай първо да пийна нещо.

— Искам да пийна, мамо, искам да пийна… — пригласяше Лили.

— Лили, не се казва „Искам да пийна“, а „Моля те, може ли да ми дадеш нещо за пиене, мила мамо, ако това не ти представлява голяма трудност“…

— Ама наистина ми се пие нещо! — изкрещя Лили.

— Добре, добре, почакай. Има писмо от Кристи за теб. — Подхвърли му го и то падна в купата със скаридите.

От кухнята чу Оливър да вика „Алилуя“ и изнесе две чаши с лимонада на верандата.

— Какво щастие! Кристи е намерила дискетата ми и я е изпратила веднага!

— Ти ли й се обади? — попита Маги и вдигна бележката от земята.

— А? Не, тя се обади. Преди няколко вечери. Помолих я да се опита да я намери, но дори не си представях, че ще има късмета да я открие. Трябва да си я пъхнала някъде, преди да тръгнем.

— Не биваше да я караш да се рови из всички дискети, нали са на почивка. Как можеш да молиш гостите за подобно нещо?

— Тя нямаше нищо против.

— Не ми каза, че се е обаждала.

— Не съм ли? Сигурно съм забравил. Ти беше на плажа. Тя просто се обади да попита дали сме добре, нямаше нищо важно.

— Така ли? Те добре ли са?

— Да. Всъщност не говорихме дълго. Тя каза, че е чела старите ми материали и много й харесвали.

— Много мило от нейна страна.

— Да, наистина. Има чудесен глас.

— Вярно, и на мен ми направи впечатление. — Маги остави бележката. — Не, Артър, не яж от моя сладолед, казах не бива, ще се задавиш. Не е за теб. Недей, Артър! Е, добре, хайде, една лъжичка. — За предпочитане беше да му даде малко сладолед, отколкото той да пъхне дебелите си, изцапани със скариди пръстчета в нейната лимонада.

— Здравейте, всички! — До стълбата откъм брега стояха Би Джей и Линди Ричардс. — Може ли да се качим и да седнем при вас за малко?

— С най-голямо удоволствие! — извика Оливър и им махна с ръка. — Извинявайте за бъркотията. Артър приготвя скариди за вечеря и малко се отнесе.

— По дяволите, нали затова са тези къщи, Оливър. Когато верандата се изцапа, пускаш маркуча и измиваш всичко. Здрасти, голямо момче. — Взе Артър на ръце, а той размаза бучка сладолед в окото му.

— Лили, поздрави господин и госпожа Ричардс — подсети я Маги.

— Здравейте, господин и госпожо Ричардс — повтори механично и напевно Лили.

— Боже мой, та ти си хубава като картинка, млада госпожице. Отбихме се, за да ти донесем подарък.

— Какъв? Дано да е хубав — каза Лили без никакъв срам.

— Лили! Как се държиш! — Оливър и Маги я сгълчаха в един глас.

— Не им обръщай внимание, Лили. Миналата седмица ни бяха на гости едни деца и си забравиха нещо. Помислихме си, че може да ти хареса — не позволявай на Артър да го язди, защото него някой трябва да го държи здраво, много е голям за малкия… — Иззад гърба си Би Джей измъкна голям надуваем морски кон и очите на Лили светнаха от радост.

— О, господин Ричардс! Много благодаря! — Лили се изправи на пръсти, той се наведе, а тя го целуна по загорялата буза. — Много мило от ваша страна!

— Няма нищо, принцесо. Ей, Лили: Чук, чук.

— Кой е там?

— Бучър.

— Бучър кой?

— Бучър, който ще протегне ръце и ще ме прегърне! — Лили се разсмя и го прегърна през врата.

Маги и Оливър ги наблюдаваха и като родители се усмихваха гордо.

— Линди, Би Джей, не знаехме, че ще дойдете… Вие също ли имате къща тук?

— Не точно. Всяко лято идваме по няколко пъти за уикендите и спим или тук, или наемаме къща по-надолу край брега…