Джулиет Мийд - Близки непознати

— Браво на Кристи, но всеки трябва да прави онова, което смята правилно за себе си — отвърна Маги малко остро. — Когато напуснахме Лондон, аз не бях готова да се откажа от всичко, за което бях работила. Имам нужда от нещо, което да е само мое. Двамата с Оливър не планирахме така нещата, само че така излезе.

— Ето, това е истината. Нещата никога не стават така, както си ги представяме. Казвала съм го на Кристи, защото тя планира всичко до последната подробност. Посъветвах я някъде в подсъзнанието си да запази онова, което може да прави, в случай че нещата се обърнат наопаки. Вие, младите, приемате съпрузите си за даденост. Аз също, но едва сега, след като е преминала опасната възраст, нали така се казва? Съветвала съм Кристи да внимава за Гейб, а тя винаги ми се смее. Предполагам, че знаеш какво правиш, изглеждаш ми умна жена. Чувахте ли се с Кристи?

— Оливър е говорил с нея преди няколко дни. Казала, че всичко е наред. Надявам се да се справят с всичко.

— О, Кристи ще се оправи. Тя е родена за друго време, би могла с една ръка да спре генерал Шърман. Жалко, че не е живяла тогава. Тя е в състояние да се справи с всичко.

— Ще има много неща, с които да се справя — с кучетата, със съседите, с жената, която чисти.

— Не се тревожи за нея. Тя е жилава. Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова по-изобретателна става. Ние, четиримата, доста се веселим.

Оливър и Би Джей се присъединиха към тях.

— Значи често се срещате със семейство Макарти тук?

— Разбира се. Понякога сме четиримата, друг път мъжете идват сами, нали, Бейдж?

— Разбира се. Веднъж или два пъти годишно идваме с Гейб и още някои момчета на риба. Да се махнем от жените най-вече… — добави той и намигна на Оливър.

— Звучи прекрасно. Какво правите?

— Какво правим ли? Ами повечето време седим на верандата, пием и си разказваме небивалици… — Маги и Оливър избухнаха в смях. Линди се усмихна търпеливо, беше чувала хиляди пъти тази история. — Правя го близо трийсет години… Така живеем ние, южняците. — Би Джей изпразни чашата си, подаде я на Оливър и му намигна.

Когато Оливър влезе в къщата, за да му сипе, телефонът звънна.

— Ало?

— Оливър, Кристи е.

— Кристи, Бог да те благослови! Дължа ти огромна благодарност. Току-що получих писмото ти.

— Чудесно! Исках да се уверя, че е пристигнало. Тревожех се.

— Много мило от твоя страна. Седим на верандата с Би Джей, пием и си разказваме лъжи.

— Надявам се той да не разказва лъжи и за мен!

— Как е възможно? Ти си същински ангел! — отвърна ентусиазирано Оливър.

— Е, не искам да те бавя, щом си зает, а и не бива да увеличавам сметката ти за телефона. Просто се обадих, за да се уверя, че писмото е пристигнало. И да ти кажа здравей.

— Здравей — изрече тихо Оливър. — Още веднъж ти благодаря.

— Пак ще се чуем.

Линията прекъсна. Тя наистина имаше много хубав глас, помисли Оливър, докато сипваше бърбън в две чаши. Тръгна към верандата, като взе бутилката вино под мишница.

Семейство Ричардс остана и за вечеря, понеже Би Джей твърдеше, че Оливър не знаел как да пече скариди на скара, а Линди искаше да покаже на Маги как се правят царевични питки. Всички бяха в толкова добро настроение, че отстъпиха от принципите си и разрешиха на Лили и Артър да останат до по-късно, Артър заспа в скута на Оливър, а Лили — на пода, облегнала глава върху надуваемия морски кон, когото нарече Ричард в чест на Би Джей. Малко след полунощ Би Джей и Линди изтрополиха надолу по стълбата и си тръгнаха по брега. Би Джей пееше с пълно гърло „Дикси“, чуваше се как Линди няколко пъти му каза „Млъкни, стари глупако“, но после и тя запя заедно с него.

След като пренесоха децата на леглата им, Маги започна да събира мръсните чаши и чинии.

— Остави ги, Магс. Ела, седни до мен като моя любима и двамата ще открием нови удоволствия на златните пясъци…

— Какво ти е станало, Ол? Не ти отива да си толкова сладникаво-сантиментален.

— Магс, каква циничка си само. Как ли съм запазил романтичната си душа, след като получавам подобни отговори? — изсумтя той. — Поне да довършим бутилката. Знаеш колко мразя да оставям нещо в шишето.

Маги седна срещу него и сложи босите си крака в скута му.

— Маги, ти наистина имаш много красиви крака. Изключително красиви… — Целуна единия й крак.

— Оливър… — Маги затвори очи за миг, понеже се сети за Едуард и изпита чувство на вина. — Има нещо, което трябва да ти кажа…

— Какво, скъпа моя?

— О… — Тя отклони поглед към океана. — Нищо. Обичам те.