Джулиет Мийд - Близки непознати

Пощенска картичка до Мери-Джо Симптън, Лорънсвил, Северна Каролина:

Здравей, Мери-Джо! Прекарваме чудесно. Няма да повярваш какво е тук — все едно че си се превърнал в съвсем различен човек… Живееш живота на други, наистина е особено и вълнуващо. Някои неща около тукашните хора ме карат да се втрещя, друг път да ги заобичам. Ако догодина си разменяме къщите, непременно ще трябва да дойдете с Франк. На Франк специална прегръдка!

На другата сутрин, докато закусваха на верандата, Маги четеше черновата на материала на Оливър. Той седеше срещу нея, режеше ноктите на краката си и се преструваше, че мнението й не го интересува.

Никой не заминава за някъде, най-малко за Южните щати, без предварителна настройка. Когато се говори за Юга, човек обикновено си представя къщите в колониален стил, дискретната елегантност на аристокрацията, робите, които берат памук и готвят бамя, само тук-таме, като за цвят, се срещат бедни бели земеделски работници. До голяма степен всичко това дължим на телевизията.

Двамата със съпругата ми решихме да се подготвим за лятото в Северна Каролина, като направихме известно предварително проучване. Например жена ми взе под наем три видеокасети — „Отнесени от вихъра“, естествено, „Принцът на приливите“ и „Голямата леснина“. Макар и да й разказвах, че Ню Орлиънс е толкова по-напред в културно отношение от Северна и Южна Каролина, колкото Уилтшър се различава от Карибското крайбрежие, тя настояваше на последната видеолента, вероятно заради изпълнителя на главната роля, чието име така и не можах да запомня — Кинкейд или нещо подобно, но пък физиката му не излиза от съзнанието й. Моята подготовка за пътуването ни се заключаваше в дълъг списък от книги за четене, те ми дадоха възможност да пристигна зареден с всевъзможни факти за тази малко позната част на Америка: а) След Гражданската война Ку-Клукс-Клан никъде не е бил толкова силен както в Северна Каролина; б) Дори след голяма миграция на север, Югът си остава най-населената с негри част на Америка, тук робството е процъфтявало най-много и е неотделимо свързано с расизма; в) Северна Каролина държи най-високият процент на американците, родени в Съединените щати; г) На Мъртъл бийч, в щата Южна Каролина, на около шейсет и пет километра от мястото, където съм, все още съществува една асоциация, наречена „Шагисти“. Бързам да добавя, че членовете й са се посветили на оцеляването на танца, известен като „шаг“, а не на нещо друго; и най-накрая; д) Северна Каролина е известна като щата на катранената пета. Нито един каролинец, когото, срещнах, не можа да ми каже защо, но моето изследване ми даде отговор на въпроса. Джеферсън Дейвис, президент на Конфедерацията, казал, че щял да намаже петите на войниците си с катран, за да им помогне да отстоят правата си пред янките. Има и много други легенди за произхода на това прозвище и всички са свързани с пословичната издръжливост на южняците.

Въоръжен с тези пет факта и със задълбоченото изследване на жена ми за памучните кринолини и танца котильон, смятах, че няма какво да ме изненада. Никога не съм правил по-голяма грешка. Пристигнахме в Северна Каролина миналата седмица и продължаваме да „се аклиматизираме“, както биха казали новите ни съседи, и аз съм дотолкова жертва на сензорно объркване, че мога да ви предложа само потока на първите ми впечатления от тази прекрасна част на света. Ето ни тук, драги читателю, първата ми пощенска картичка от Северна Каролина може да омае сетивата ви:

Бръмчене на вентилатори на тавана и жужене на комари… Големи дъбови дървета, мирта, зъбна трева, испански мъх и кудзу… полюшващи се поля със соя, жито и тютюн… веранди, обикалящи цялата къща, хамаци и скърцащи дъски… разкази за пиратство, робство и магьосничество, редом с богатство, култура и аристокрация… кошници от палмови листа… раци с мека черупка, скари за печене в земята, яхния от стриди, тъмночервени домати и патладжани, пай с раци, пържени пъдпъдъци с галета и орехи и сос от диви боровинки… Полигенетичен Юг, шарена тъкан от европейци, индианци и африканци… къщи край океана и край рекички, острови, високи дюни, обрасли с морска трева, горички, солени блата, хиляди квадратни километри пясъчни плажове, които, ако се абстрахираш от обитателите им, биха ти заприличали на западното африканското крайбрежие… Учтивостта и изтънчените обноски на местните жители — тихо говорещите жени и децата, които все още се обръщат към възрастните с „мадам“ и „сър“… Истински рай — земя почти болезнено красива, свят на контрасти и противоположности, старовремски, екзотичен, благоуханен от горещината на лятото и блестящ с цвета на старо злато — това е Югът.