Джулиет Мийд - Близки непознати

Повечето хора изпитват любопитство към непознати. За някои това представлява просто интерес, при други може да стигне до чисто воайорство. И слава богу. Ако не изпитваш любопитство към другите, направо можеш да се обвиеш с памук като пашкул — все едно че си умрял.

— Предполагам, че господин Калахан е много зает с писане, за да тренира кучетата — каза Кристи на Джоун Мейсън. — Госпожа Калахан сигурно също има много работа.

— Много са заети — отвърна лаконично Джоун.

— Той прекарва много време в Лондон, а?

— Повечето време. — Кристи много предпазливо помоли госпожа Мейсън да измие на ръка всички чаши и за да я умилостиви, остана в кухнята да бели картофи.

— Сигурно ти идва много да се грижиш за цялата тази огромна къща съвсем сама.

— Нали затова ми плащат.

— Въпреки всичко, това си е целодневна работа. Като знам колко много работа аз трябва да върша вкъщи… Госпожа Калахан няма ли време да се занимава с къщата?

Госпожа Мейсън сви устни, докато избърсваше последната чаша.

— Трябва да гледа малките палавници, предполагам.

— Но те имат момиче, което да се грижи за тях, нали?

— Имат нещо като бавачка. — Госпожа Мейсън не понасяше австралийците. Съпругът на сестра й беше от Австралия и бе голям непрокопсаник.

— Често си мисля колко е важно да се намерят способни помощници, понякога с тях имаш повече неприятности, отколкото без тях.

— Госпожа Калахан изглежда много доволна от момичето. Предполагам, че се разбират. Често я оставя и на вечеря — каза госпожа Мейсън и изсумтя недоволно. Тя не понасяше прислугата да сяда на масата заедно със семейството.

— Е, предполагам, че Маги има добра преценка, след като е наела теб. Ти си истинско злато. Идва ми да те вземем и да те отведем вкъщи.

Госпожа Мейсън не беше свикнала да й правят комплименти и много трудно осъзнаваше, че са предназначени за нея, затова не знаеше как да постъпи, когато чу думите на Кристи, но обикновено скованият й гръб леко се отпусна.

— Госпожа Калахан не ме е наела. Господин Калахан ме нае. — „Милият господин Ленърд“ — помисли си предано Джоун.

— Разбирам… това обяснява всичко. — Значи Оливър не само се скъсваше от работа, грижеше се за децата, но дори му се налагаше да намира домашна помощница. Гейб би получил удар, ако го помолеше да търси чистачка. Кристи понечи да изхвърли обелките от картофите в кофата.

— Не в кофата, госпожо Макарти, ще ги изнеса на общото сметище. Пести, за да имаш. — Госпожа Мейсън не одобряваше нищо да се пилее. Всъщност не одобряваше почти нищо.

Когато разговаряше с Маги по телефона от дома си, на Кристи й се бе сторила симпатична, но откакто пристигна в Бокхемптън, престана да изпитва интерес към нея. Вниманието й бе заето изцяло с Оливър. Той наистина бе очарователен мъж с разнообразни таланти, енергичен и остроумен и явно разбираше как да се справя с всякакъв тип жени — с Луси, с Марджъри Хенгъм или дори с Джоун Мейсън. Щом свършиха работата си в кухнята, Кристи се почувства удовлетворена, че парченцата от пъзела започваха да очертават цялостна картина. Тя изпитваше същата тръпка, каквато пронизваше оформител на вътрешното пространство при развиване на нова ролка тапети. Единственото, което я натъжаваше, беше, че нямаше да има възможността да се срещне с Оливър. Е, добре, казваше си философски, няма нищо лошо в това да си пофантазира, особено след като не пречеше на никого. Това лято в Англия бе идеална възможност да си поиграе на една игра, която бе съвсем различна от реалния й живот вкъщи.

Но мисълта, че си фантазира за Оливър я накара да се почувства гузна по отношение на Гейб и тя тръгна да търси съпруга си. Намери го заспал на стола на Оливър, а договори и какви ли не листове бяха пръснати около него. Кристи го събуди внимателно, придружи го до спалнята, за да си легне, целуна го страстно и го остави да спи. В малкия кабинет синът им строеше къща от кубчета с Мариела, а тя се отказа от всекидневната им разходка поради внезапно разразилата се гръмотевична буря. Дъждът се стичаше от покрива, преливаше от разнебитените улуци и дори кучетата си легнаха в кошниците. Кристи не се чувстваше изморена. Стана й студено, независимо, че бе краят на юли, но не желаеше да безпокои Гейб и да влиза в спалнята. В една стая намери купчина пуловери и жилетки. Всички се оказаха доста големи за нея — явно бяха на Оливър, не можа да намери нищо на Маги. Както и да е, мъжки дрехи отиваха много на тесните й рамене. Избра си бледожълт кашмирен пуловер и докато го навличаше, усети леко горчив дъх на цитрусов лосион за след бръснене. Вдъхна дълбоко. Представяше си Оливър и гласа му, а сега дори успя да усети миризмата му. Усмихна се на собствената си глупост и се върна в кабинета, притъмнял в лятната буря, за да разтреби след Гейб. След като подреди всички документи на съпруга си на спретнати купчинки, тя се обърна към кутиите с дискети с решението да ги сортира вместо собственика на Бокхемптън. Първата, която й попадна, беше „Пътеписи/Роман: Тъжна история“ и я пъхна в компютъра, за да види какво е записано на нея и какъв надпис да й сложи. Кликна с мишката върху „Роман“ и на монитора пред нея се появи текст: