Джулиет Мийд - Близки непознати

Гейб остави метлата настрани и пристъпи към нея с протегнати ръце.

— Чудесна идея, Кристи. — Кристи се наведе и мина под ръката му.

— Ти не може да си уморен, Гейб. Спа половин ден. Ще почетем с Джейк, после ще звънна на Луси да проверя дали ще бъдат тук през уикенда.

— Мислех този уикенд да посетим къщата на Томас Харди в Дорсет. Знам, че искаше да я видиш.

— Не този уикенд, Гейб. Нямам сили. Всъщност поканих Едуард на обяд.

— Кристи, да не би да съм сгрешил? Да съм извършил нещо, което да те е ядосало?

— Разбира се, че не си. Държиш се чудесно. Мисля си за други неща. — Тя така го погледна, че той престана да й задава повече въпроси.

— Добре. Мога да отскоча до града. Нещо да искаш оттам?

— Нищо. Всъщност, Гейб, има едно вино, за което Едуард ми спомена — италианско е. Казва се „Тере ди Туфи“. Искам да го опитам.

В Солсбъри Гейб успя да намери магазин, където продаваха любимия парфюм на Кристи и й купи най-голямото шише, което имаха. От една антикварна книжарница се сдоби с томче поезия на Харди. Отиде чак до Уинчестър, за да купи кашон от италианското вино, за което тя копнееше. На връщане се отби във ферма, където клиентите сами берат плодовете и плати повече, за да му наберат. Когато се прибра вкъщи, положи трофеите в нозете й и за награда получи слаба усмивка.

Когато загубиш нечие внимание и искаш да си го възвърнеш, инстинктивно започваш да се въртиш нагоре-надолу и да размахваш ръце. Това рядко минава незабелязано. По-умно ще постъпиш, ако излезеш от стаята. Повечето хора се стряскат, когато чуят вратата да се затръшва.

Кристи прочете „Тъжна история“ дотам, докъдето беше написана, толкова много пъти, че почти научи наизуст някои пасажи. Предположи, че в историята на Оливър имаше не само зрънце истина, но най-много я грабна представата за внезапната и покоряваща страст. Първият параграф на романа особено я привличаше. Сякаш бе написан за нея.

Не мога да намеря подходящо обяснение защо избрах именно този ужасен ден през този нещастен месец, за да опиша историята, както не мога да проумея как и защо се случи тъкмо на мен. Мога да кажа само, че преди две години животът ми най-неочаквано се промени изцяло и дванайсет месеца по-късно отново тръгна по предишните релси. Преди да се запозная с нея бях човек с щастлив брак, имах дете, прилична работа, нямах сериозни оплаквания, които да привлекат ръката на Съдбата към мен. Все още съм женен за Хелън, вече имаме две деца, дори съм на същата работа, продължавам да нямам оплаквания, но всички около мен се промениха неузнаваемо. Някои хора сядат да пишат, за да разкажат какво им се е случило или да дадат урок по морал за същината на живота и любовта, а също така да привлекат вниманието на публиката към себе си. Аз не желая нито едно от тези неща. Няма защо да описвам станалото, защото всъщност само двама души знаят какво действително се случи и мнението ни е съвсем еднакво. Не бих желал да гледат на мен като на мъж с морал, понеже съм останал при жена си — нито едно мое действие не е било мотивирано от морални съображения и ако искам тук да изложа истината, не мога да започвам с лъжа. Лъгал съм прекалено много хора и никога не съм търсил каквото и да е обществено признание. Пиша, защото се боя, че след четирийсет години сигурно ще съм толкова затънял, че ще съм забравил, а ако забравя какво се случи през тази година, ако забравя какво съм изпитвал, каква беше тя, какво си казвахме, мириса й, тогава няма да има за какво да живея. Когато срещнах Луиз, открих или пък тя откри неща в самия мен, които не знаех, че съществуват и на които никога не бях обръщал внимание. Тази книга представлява опит да издигна стена около тези неща и да ги запазя. Не вярвам, че Луиз ще се върне при мен. Едва ли някой отново ще напипа тези кътчета в сърцето ми. Не вярвам, че с тази книга читателят ще намери път към своите неизследвани местенца, да не говорим за моите. Полагам всички усилия да ги пазя само за себе си. През безкрайните отегчителни дни откакто Луиз ме напусна, не успях да намеря обяснение защо това се случи на мен, както и защо се случи тъкмо тогава. Известно време този въпрос не ми даваше мира. Струваше ми се, че трябва да намеря отговора или ще изгубя здравия си разум. Вероятно вече съм го загубил, но сега си казвам: „нещата просто се случват“.

Докато Кристи четеше, не можеше да се отърси от мисълта, че вероятно, въпреки всички усилия да си създаде идеален живот, който вярваше, че й е предопределен, тя бе пропуснала единственото и най-важното нещо — да изпита истинска страст. Тази мисъл й бе минавала през ума и по-рано, но тя я бе отхвърляла, понеже прагматично вярваше, че картината на съвършен вечен съюз между двама души, рисувана от писатели романтици е пълна с фалш, представлява чиста фантазия и едва ли има голямо значение. Преди да прочете книгата на Оливър, тя смяташе, че романтичният идеал на жените никога не би могъл да се осъществи и ще си остане в сферата на илюзиите, защото между мъжете и жените съществува разграничителна линия, която не може да бъде прекрачена. Мъжете не говорят много, нямат склонност към интимност и не са в състояние да навлязат във вътрешния живот на друг човек. Докато четеше книгата му, тя се убеди, че не изпитва интерес към вътрешния живот на Гейб, нямаше да го допуска в своя и че с Оливър Калахан имаха еднакви схващания за силата на любовта.