Джулиет Мийд - Близки непознати

Пощенска картичка до Били Феърфийлд, Лорънсвил, Северна Каролина:

Драги Били,

Здравей, как си? Аз съм добре. Вчера с татко уловихме риба. Беше голяма. Тук, в Англия, е хубаво. Моля те, потърси Джексън и му предай много поздрави от мен. Тук има три кучета. Много е весело. Ще се видим.

Най-после Маги се свърза със своя приятел Патрик. Той обикаляше със самолет Америка по работа, но не успя да стигне до Северна Каролина, затова двамата се уговориха следващата събота вечер да се срещнат в Орландо. След като Лия замина за Атланта за цяла седмица при своя приятелка от Австралия, която бе келнерка там, Маги очакваше, че Оливър ще се разсърди, че остава сам с децата една вечер, но той реагира изненадващо спокойно. Само каза, че знаел колко тя държала на Патрик и че не бивало да изпуска случая да се видят.

— Мога да се грижа за децата си трийсет и шест часа, Магс. Няма да ги уморя от глад, нито пък ще ги оставя да играят на уличното платно. Но ти ще ми липсваш. — Говореше искрено. След спречкването им по повод на материала му, отношенията им бяха сравнително добри. Поне не се караха много често. Оливър не беше така напрегнат както в Англия, почивката явно му се отразяваше добре. Решиха да прекарат последен ден на брега, после да излязат да вечерят сами, на другата сутрин Оливър да закара Маги до малкото местно летище в Уилмингтън, а той с децата да се върнат в Оук Ридж. Лили и Артър се бяха сприятелили със семейство Брейтуейт от съседната на „Оушън Едж“ вила и по-голямата част от деня играеха в пространството между двете къщи. Лили бе спечелила разположението на съседката Джанис с решителните си маниери и с комплиментите си за прекрасните сандвичи с фъстъчено масло.

— Много по-хубави отколкото ги прави мама, госпожо Брейтуейт, жалко, че не живея близо до вас…

Маги и Оливър лежаха на пясъка и говореха за Патрик. Той беше един от малкото приятели на Маги и Оливър искрено го одобряваше, сигурно защото беше гей. Вероятно не беше без значение и обстоятелството, че Патрик не се опитваше да крие, че намира Оливър за ужасно привлекателен. Двамата с Патрик отдавна се шегуваха, че ако бракът с Маги не върви, Патрик ще бъде първият, към когото Оливър би се обърнал.

— Не съм сигурна дали Патрик наистина го приема като шега — измърмори Маги. — Всеки път, когато се видим, той ме пита много загрижено дали всичко е наред между нас. — Ол се засмя, а тя продължи: — Жалко, че ако между нас наистина възникнат проблеми, няма да мога да ги споделям с Патрик. Той ще избухне като бутилка с изстудено шампанско.

— Ами по-добре прави така, че между нас никога да няма проблеми.

— Звучи ми като заповед.

— Голяма жена си, можеш да се справиш.

— Не ми харесва думата „голяма“.

— Изразих се метафорично, скъпа, знаеш го. — Целуна я през банския костюм по плоския корем. — Магс, помниш ли как се запознахме?

— Как да не помня! Ти беше истински негодник.

— Не съм бил. Страшно те харесвах.

— Да, но не го показваше. Правеше много груби бележки по адрес на репортерките, подхвърляше ми, че ако искам да пиша за политика, би било по-добре да си стоя в провинциален вестник, че жените не можели да правят интервюта… Всички ми казваха, че си женкарят на редакцията. Всъщност се държеше като истинско прасе заради предразсъдъците си към жените.

— Ами, през цялото време мислех, че Пийт не разрешава връзки между колеги и се чудех как да те преместя в друг вестник, за да мога да те поканя в леглото си.

— Не вярвам мнението на Пийт да е имало голямо значение за теб. То не попречи на връзката ти с Луиз.

— Магс, хайде да не започваме отново. Сто пъти ти казах, беше само лудост, реакция на страх. — Оливър побърза да отклони темата от Луиз. — По отношение на теб имах съвсем сериозни намерения, затова мнението на Пийт имаше тежест за мен. Ти ме предизвикваше, правеше впечатление на много умна, трудно бе да се добере до теб човек, беше толкова сексапилна…

— Розови спомени!

— Все още си такава.

— Само за теб.

— Много се надявам да е така.

Маги се обърна по корем, мислейки за тайната си и за Едуард. Вдигна косата от раменете си.

— Можеш ли да намажеш гърба ми, Ол?

— С удоволствие.

Той сипа масло на дланта си и започна да го размазва по кожата й. Ръцете му се плъзнаха по задната част на бедрата и погалиха мястото зад коленете, където две бледозелени вени изпъкваха под загорялата кожа.

— Магс? Да?